Исторически шанс за мир! Кюрдската работническа партия вероятно ще се разоръжи или разпусне

Забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) е провела 12-ия си конгрес тази седмица в Северен Ирак и е приела "исторически важни решения" след призива от лидера ѝ Абдула Йоджалан за разпускане на организацията, съобщи свързаната с групировката агенция "Фърат". Събитието, проведено между 5 и 7 май, може да бележи ключов поврат в над 40-годишния въоръжен конфликт с турската държава, който е отнел живота на над 40 000 души., предава "Ройтерс"

В разпространеното от агенцията изявление се посочва, че решенията са взети "въз основа на призива на Лидера Апо" - прякорът, с който последователите наричат Йоджалан. Засега не е ясно дали ПКК е взела решение да се разоръжи или да се разпусне, като се посочва, че подробности ще бъдат обявени "много скоро".

Абдула Йоджалан, който излежава доживотна присъда от 1999 г., излезе с призив на 27 февруари чрез адвокатите си за възобновяване на мирния процес с Турция. Най-значимият опит за мир до момента беше между 2013 и 2015 г., но той се провали. Новината за конгреса идва в момент на засилен фокус върху вътрешната сигурност и кюрдския въпрос в Турция, и може да проправи път към възобновени мирни преговори.

Абдула Йоджалан, основател и дългогодишен лидер на Кюрдската работническа партия (ПКК), беше арестуван на 15 февруари 1999 г. в драматична международна операция. След като беше принуден да напусне Сирия под турски натиск, Йоджалан премина през няколко европейски страни, включително Гърция и Русия, в търсене на убежище. В крайна сметка той беше заловен в Найроби, Кения, при координирана акция на турските служби с участието на ЦРУ и израелския Мосад. След ареста му беше незабавно екстрадиран в Турция, където по-късно беше осъден на смърт, но присъдата беше заменена с доживотен затвор след отмяната на смъртното наказание.

Кюрдите са етническа група с древна история, разпръсната в четири основни държави: Турция (около 15-20 млн.), Иран (7-10 млн.), Ирак (6-8 млн.) и Сирия (2-3 млн.), както и в диаспора в Европа. Те имат собствен език, култура и силно изразена национална идентичност, но не притежават независима държава. Най-силната форма на автономия е реализирана в Иракски Кюрдистан, където кюрдите имат собствено правителство, парламент и въоръжени сили (пешмерга), но все още са част от държавата Ирак.

Причината кюрдите да нямат собствена държава се корени в следвоенните геополитически решения. След Първата световна война Севърският договор от 1920 г. предвиждаше създаване на кюрдска държава, но този план никога не беше изпълнен, тъй като той беше заменен от Лозанския договор през 1923 г., който не признава кюрдска автономия. Оттогава кюрдите се борят за самоуправление или независимост в различните държави, в които живеят, но срещат ожесточена съпротива, особено в Турция, където ПКК води въоръжено въстание от 1984 г. насам.

Прочети цялата публикация