Три години по-късно: съдбата на бойците от Азов

"Ти просто не живееш. Всеки ден ставаш и лягаш с мисълта: "Как ли е синът ми?". Храниш се и се питаш дали и той има какво да яде", казва Свитлана, която вече три години чака синът ѝ да бъде освободен от руски плен.

"Пленничеството убива" пише на плакатите на жените, които протестират всяка неделя в Киев. Те искат да напомнят за своите близки, които все още са в руски плен. Изминаха три години, откакто и последните украински войници напуснаха полесражението в стоманодобивната фабрика "Азовстал" в Мариупол, припомня АРД. Стотици и до днес са в руски плен.

"Идвам постоянно, за да се обърна към властите, към всички страни, които не са безразлични, да ми помогнат да върна сина си вкъщи", казва Свитлана. "Заповядаха му да се предаде и му бяха обещали не повече от три до четири месеца в плен, но вече минаха три години", допълва майката, която носи плакат със снимката на 32-годишния си син.

"Той се обади, за да се прости"

За много хора в Украйна войниците са герои, които в началото на руската нападателна война удържаха позиции в обсадения Мариупол - заобиколени от руски войски без възможности за доставки на оръжие или храна.

"Той се обади. Каза: "Естествено, че искам да изляза оттук, искам да живея". Беше ми ясно, че това е прощаване", казва пред АРД Свитлана. Повечето момчета там се обадили на майките си, за да се простят с тях. "Беше им много тежко. Нямаха нито храна, нито оръжие."

"Пленничеството беше единственият ни шанс"

Мариана Чечелюк е седнала в подножието на един паметник, разказва кореспондентката на ARD Ребека Барт. "Чакаме другите герои", пише на нейния плакат. Младата жена е дошла с приятеля си. Той е бил войник, а тя - полицайка в Мариупол. Чечелюк също е прекарала над две години в руски плен.

"Беше истински хаос, тъй като знаехме, че пленничеството е единственият ни шанс да спасим живота си. Надявахме се врагът да се държи с нас човешки - нали имаше споразумения. Но не знаехме какво ще ни сполети", казва Чечелюк.

Все още стотици бойци, участвали в сраженията в Мариупол, се намират в руски плен. Бивши пленници разказват за тежки и систематични мъчения. В много случаи жените и мъжете са се завръщали от плена изключително изтощени.

"Къде ли е той, какво ли става с него?"

Близките на войниците, като Свитлана, не получават никакви информации за съдбата на децата си. "Обикаляме тук, разпитваме тези, които са били разменени. Някои момчета се обаждат и разказват. Дъщеря ми пресява цялата информация и издирва освободените."

В разговорите с Русия за възможно примирие укранският президент постоянно настоява и за размяна на пленници. Последното двете страни се споразумяха за размяната на по 1000 души, припомня АРД. Това е малък лъч надежда за хората, която всяка неделя протестират в Киев.

Свитлана има само едно желание: "Синът ми да се върне. Всички синове да се върнат! Знам колко тежко е за една майка да чака. Ти просто не живееш. Всеки ден ставаш и лягаш с мисълта: "Как ли е синът ми?" Храниш се и се питаш дали и той има какво да яде. Къде ли е, как ли е? Това е много тежко".

Прочети цялата публикация