Месецът на Победата за Европа – месец на скръб за Африка

Николай МАРЧЕНКО

В началото на настоящия месец цяла Европа с ирония наблюдаваше как словашкият премиер Роберт Фицо обикаля континента по въздух, за да избегне въздушното пространство на Полша и балтийските държави, отказали достъп, по пътя си към парада в Москва, организиран от президента на воюващата с Украйна Русия — Владимир Путин, по случай 80-годишнината от победата в т.нар. Велика отечествена война.

Украинският президент Володимир Зеленски тогава заяви, че „не може да гарантира сигурността“ на гостите на парада в Москва — явен намек към турските дронове на въоръжението на ВСУ. Фицо отвърна лаконично: „Ще летя, и точка“. Според словашкото издание Dennik N, премиерът дори взел със себе си студенти и депутати.

В другия край на континента френският президент Еманюел Макрон ден по-рано поднасяше венец към паметника на генерал дьо Гол, обикаляше Триумфалната арка, произнасяше речи, награждаваше участници в Съпротивата и разговаряше с граждани. По Елисейските полета преминаваха реконструктори с автомобили и военна техника от 1940-те г., а хора, облечени в костюми от онази епоха, възпроизвеждаха народни тържества по повод Освобождението.

На 9 май столиците на Стария континент традиционно отбелязват Деня на Европа, отдавайки почит на френския дипломат Робер Шуман, който през 1950 г. положи основите на Европейския съюз (ЕС). Докато на 8 и 9 май на целия континент — от страните от ЕС до Русия и Общността на независимите държави (ОНД) — се честваха победата във Втората световна война и Денят на Европа, в Африка традиционно си спомняха за репресиите от онези дни, когато френската колониална армия вилнееше из земите им.

В много европейски и централноазиатски столици на 8 и 9 май се почитат загиналите и се провеждат чествания. Известно е, че на 8 май в Европа се отбелязва Денят на победата във Втората световна война (1939–1945), а на 9 май — Денят на Европа и 75-годишнината от създаването на ЕС. В Русия и страните от ОНД 9 май е Ден на победата във Великата отечествена война (1941–1945).

Но не навсякъде тази дата е повод за радост — в Африка тя буди по-мрачни спомени.

В редица африкански държави 8 май се възпоменава съдбата на африканците, които също са се борили срещу фашизма, но след края на войната не са получили признание или благодарност, а репресии и пренебрежение.

Клането на сенегалските тиральори

Ролята на африканците в победата във Втората световна война е подценена — главно по вина на властите в Париж, които трудно признават мащаба на репресиите във френските колонии през 40 - 60-те г. на XX век.

Африканските воини не бяха споменати и от Еманюел Макрон, който по време на традиционния парад при Триумфалната арка говори за французите, „паднали един след друг, с лице към земята, под немските куршуми“, както го цитира RFI, „далеч от мястото, където са се родили“: „Паднали за родината под чуждо небе, и още толкова, толкова други, които поставиха живота на Франция над своя, вика на свободата — над гласа на страха.“

Пример за такива войници са и сенегалските тиральори — части от колониалните войски на Франция, съставени от народите на Западна и Централна Африка. Наречени „сенегалски“ заради създадения там първи африкански чернокож полк. По време на войната около 180 000 тиральори са се сражавали под френско знаме. „Приносът на сенегалските тиральори беше решаващ. Около 25 000 от тях са убити или пленени по време на битката за Франция… Но тяхната жертва често се премълчава в официалната история“, се казва в репортаж на буркинийската телевизия RTB от 7 май.

Материалът разказва за събитията от 1 декември 1944 г. в Тиароа (Сенегал), където десетки тиральори, завърнали се от германски плен, са разстреляни от френската армия. По различни източници, броят на жертвите варира от 35 до няколкостотин души. „Тези хора, които са се сражавали за Франция, въстават в знак на протест срещу несправедливото забавяне на заплатите и пенсиите им“, гласи репортажът, който определя бунта им като „вик на отчаяние пред лицето на равнодушието и презрението към тях“. През 2024 г. президентът Макрон за пръв път в историята на Петата република официално нарече случилото се „масово клане“ в писмо до властите на Сенегал.

Дискриминация срещу африканските ветерани

Фактът, че африканци са се сражавали рамо до рамо с европейци срещу фашизма, не ги е предпазил от расизъм. Преподавателят от университета в Уагадугу Буби Базие припомня, че през 1945 г. френското военно командване е препоръчало „избелване“ на войските преди победоносните паради: “Отстраняване на чернокожите, включително сенегалските тиральори, от бойните части”.

Тиральорите се завръщат в родината си без уважение или признание. „Биват отстранени, преди да стигнат до Париж — защото трябваше да се покаже предимно бялата войска”, добавя жрналистът Ахмед Коне от Буркина Фасо: “Чернокожите са били пренебрегвани, в духа на тази армия с робска философия“.

Макар да са им обещали равни граждански права, много тиральори не получават такива. Дори след придобиване на френско гражданство, те дълги години взимат по-ниски пенсии от френските си съслуживци. Подобна дискриминация не е уникална: британската армия по време на Втората световна са служили над 0,5 млн. африканци - на тройно по-ниско заплащане от белите войници.

Ден на паметта в Алжир

В друга бивша френска колония — Алжир, 8 май е Национален ден на паметта. На тази дата през 1945 г., докато Европа празнува победата над нацистка Германия, десетки хиляди алжирци са убити от френските колониални власти при потушаването на протести в регионите Сетиф, Гелма и Херата. Алжирските медии си спомнят за младежа Саал Бузид, символизиращ борбата за свобода, убит с националното знаме в ръка.

„На фона на края на войната алжирските националисти призовават към демонстрации — репресиите на френските власти се стоварват върху протестиращите“, отбеляза Радио Мали по случая.

На 7 май държавната агенция Algeria Press Service спомена тези събития като „престъпление срещу международното право“ и като „умишлен геноцид“, за който трябва да има подведени под отговорност. Клането в Сетиф е повратна точка във френско-алжирските отношения и прелюдия към войната за независимост (1954–1962). Алжирските власти говорят за 45 000 жертви, докато Франция признава едва 1 500. Историци оценяват броя на загиналите между 8 000 и 20 000 души.

Според APS Франция е укривала броя на жертвите, унищожавайки архиви и приемайки закони в защита на извършителите. Едва през май 2025 г. над 70 френски депутати от левицата представят проект за резолюция за официално признаване и осъждане на клането. Но реални действия от страна на френското правителство засега не са предприети.

Време е ЕС да инициира за диалог

През последната година поне два дипломатически скандала между Париж и Алжир белязаха напрежението в двустранните отношения, които настоящият френски държавен глава обещава да възстанови. Така например, през ноември 2024 г. алжирският писател Буалем Сансал, живял във Франция и известен със своята непримирима позиция срещу религиозния фундаментализъм и авторитаризма, бе арестуван при пристигането си в родината и осъден на пет години лишаване от свобода за „подриване на териториалната цялост на страната“, което доведе до напрежение между Париж и Алжир.

През февруари 2025 г. председателят на Сената на Франция Жерар Ларше посети град Ел-Аюн – бившата столица на Испанска Сахара. По време на визитата си парламентаристът заяви, че Париж подкрепя суверенитета на Кралство Мароко над тази територия: „Това развитие на събитията е политика на Френската република.“ В отговор Националният съвет – горната камара на парламента на Алжир прекъсна отношенията със Сената на Франция. За алжирците признанието на суверенитета на Мароко над Западна Сахара представлява „нарушение на международното право“.

Останал ли е колониализмът в миналото, или все още е част от риториката на властите в бившите метрополии? В същата тази празнична реч на 8 май Еманюел Макрон спомена Дьо Гол и други френски национални герои: „Никога няма да престанем да отстояваме мястото на страната ни, идеалите, които тя носи, да защитаваме независимостта ни, свободата ни и една по-силна Европа.“ В контекста на победата във Втората световна война подобни думи звучат справедливо – но за народите от Северна и Централна Африка, пострадали от френския колониализъм, те могат да прозвучат съвсем по друг начин.

8 и 9 май са сред най-важните празници за Европа – именно победата над Нацистка Германия през 1945 г. позволи на тогавашния министър на външните работи и министър-председател на Франция Робер Шуман да положи основите на ЕС чрез създаването през 1950 г. на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), която впоследствие се превърна в Европейската икономическа общност (ЕИО) и – в днешния Европейски съюз.

Затова днес, когато миролюбивият Брюксел се намира на кръстопът, а Украйна очаква спешна подкрепа в борбата си срещу военната агресия на путинова Русия, е необходимо да се признае и осъди колониалното минало на редица ключови държави в рамките на ЕС – като Франция и Белгия. Историческото помирение на Париж и Брюксел с бившите им колонии би могло да се превърне във възможност за целия ЕС да изгради нов диалог с Африка – континент, чиито ресурси, въз основата на равноправно партньорство, могат да заместят доставките на нефт, газ и редкоземни метали от враждебно настроената Русия.

Прочети цялата публикация