Тръмп при Шехерезада: Приказка за 1001 милиарда. И един рушвет

Посещението на Доналд Тръмп в богатите арабски монархии в Персийския залив е показателно за неговото разбирането за успешна външна политика. Това е дипломация, ориентирана към материализирането на благоприятни условия за правенето на бизнес, с акцент привличането на чуждестранни инвестиции и създаването на работни места в американската икономика.

С други думи, добрата външна политика е тази, която гарантира икономически растеж, както биха казали някои азиатски държави като Индия и Виетнам.

Тоест външната политика на Тръмп е ориентирана към удовлетворяване на прагматични и потребителски интереси, измерими в конкретни мирко и макро-икономически показатели, а не в защитата на абстрактни и относителни ценности.

Дори и призивът за мир - било по отношение на войната между Украйна и Русия или спрямо тази между Хамас и Израел, каквито чуваме от Белия дом - в голяма степен произтичат не толкова от хуманистични съображения, колкото от утилитарни такива: мирът винаги е по-добър за бизнеса.

Случващите се визити на Тръмп в Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ са белязани именно от приоритета на ръководителя на Белия дом да демонстрира своята външна политика като носеща преки материални резултати, имащи отношение към благосъстоянието на съгражданите му в САЩ.

Последното се обуславя и от обстоятелството, че периодичните закани за налагане на мита от страна на американския президент се отразяват не само на световните пазари, но и на цените на базови стоки и услуги в страната. Оттук именно налагането на мита от страна на Доналд Тръмп е политиката, която среща най-малко подкрепа сред американците, показаха междувременно проводените социологически сондажи. Затова ръководителят на Белия дом трябваше да демонстрира, че неговият "контакт" със света може да носи не само рискове, но и благоденствие на съгражданите му.

Арабският полуостров е най-подходящият подиум, на който Доналд Тръмп може да направи такава заявка.

В Саудитска Арабия той подписа споразумения, които обещават да инжектират американската икономика с 600 млрд. долара Водещата част от тези средства ще дойде под формата на инвестиции в американската енергетика и високи технологии, друга - чрез придобиването от страна на Риад на нови бойни изтребители и ракети от американския военно-промишлен сектор.

Интересно е да видим дали отвъд вниманието на камерите саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман е успял да постигне развой на амбицията му да създаде ядрена програма за граждански цели с помощта на американците.

В предстоящото посещениена Тръмп в Катар се очаква подписването на споразумение за покупката на между 100 и 200 самолета Boeing за гражданската авиация на малката държава от Персийския залив (и допълнителни споразумения за придобиването на военен хардуер, вероятно американските безпилотни летателни апарати MQ-9 Reaper).

В медиите се коментира, че общата стойност на сделките между Катар и САЩ ще бъдат на стойност между 200 и 300 млрд. долара, макар да няма яснота за хоризонта от време, в което те ще бъдат реализирани.

Инвестиции в американската енергетика, високи технологии и изкуствен интелект се очаква да бъдат обявени и в посещението на Тръмп в ОАЕ. Общата стойност на сключените споразумения между Вашингтон и Абу Даби, отново според информации в средствата за масова информация, варира между 1 и 1.4 трилиона долара, но тази сума, за разлика от случая със Саудитска Арабия, предполага да бъде усвоена в рамките на следващите десет години.

Специално Емирствата имат интерес към сътрудничество с Вашингтон в сферата на високите и чувствителни технологии, в името на което ОАЕ дори предприеха стъпки за релативизиране на партньорството си в този сектор с Китай.

В реципрочен отговор администрацията на Доналд Тръмп отмени някои рестрикции, наложени преди това от Джо Байдън, които касаеха продажбата на американски полупроводници на трети страни, които имат тясно сътрудничество в сферата на технологиите с Китай.

Вече обявените, както и предстоящите да бъдат публично споделени суми, които САЩ евентуално ще получат предстоящите години от арабските монархии, са баснословни.

Напълно възможно е не всички от тях да бъдат реализирани на практика, доколкото към момента не е ясно каква част от тези финансови ангажименти са "твърдо" договорени и каква съществува само на хартия (под формата на меморандуми за разбирателство). Но дори и да се реализира частично, подобен икономически размах е впечатляващ.

Арабските монарси в региона са в ролята на персийската принцеса Шехерезадa. За разлика от нея обаче, вместо по една приказка, за да спечелят благоволението му, те ще дават на американския Шахриар по 1 млрд. долара на нощ в следващите четири години от мандата му в Белия дом. Макар тази сметка да е твърде относителна на този етап, тя е напълно възможна, ако споменаваните суми бъдат реализирани.

Успоредно на икономическото си измерение, контекстът на посещението на ръководителя на Белия дом в Риад, а оттам в Доха и Абу Даби, е не по-малко интересен. Въпросните визити се случват на гърба на следните обстоятелства.

В началото на годината САЩ и Хамас започнаха директни преговори, а следствие на тях тези дни въпросната терористична организация, "в знак на добра воля" пред Вашингтон, освободи държания заложник с двойно американско-израелско гражданство.

Отварянето на пряк канал за комуникация с Хамас прави американците по-малко зависими както от посредниците (Катар и Египет), така и от способността на Израел да налага своя наратив за войната в ивицата Газа. Освобождаването на заложника Итен Александър пък постави Нетаняху в изобличителната ситуация, в която американският президент демонстрира по-голяма мотивация за освобождаването на държаните от Хамас граждани, отколкото такава има Нетаняху.

В същото време продължават и преговорите между САЩ и Иран, касаещи ядрената програма на Техеран. Тези разговори не срещат одобрението на Израел от самото им начало, доколкото правителството на Нетаняху, за разлика от Доналд Тръмп, предпочита извършването на военен удар срещу Иран, чиято цел да бъде унищожаването изобщо на цялата ядрена програма на Техеран (т.нар. "либийски модел").

Освобождаването на Майк Уолтц от длъжността съветник по национална сигурност към Белия дом преди две седмици също бе свързано с това, че той се е консолидирал по-скоро с подхода на израелските власти спрямо Иран, отколкото с този на колегите му от американската администрация.

Именно с благословията на Иран, хутите в Йемен се съгласиха да преустановят военните действия срещу Вашингтон и vice versa, които те и американците водеха помежду си във въпросната страна и Червено море.

За изненада на Израел постигнатото споразумение между американците и хутите не включваше никакви гаранции за сигурността на Тел Авив; оттук видяхме как въпросната групировка продължи да изстрелва ракети спрямо Израел. Реакцията на Нетаняху не закъсня: израелският премиер заяви, че Израел щял да се защитава сам срещу хутите.

На този фон, в Риад Тръмп обяви, че ще премахне наложените санкции на режима на Сирия. И се видя с новия президент на страната, Ахмед ал-Шараа, за чието залавяне до края на миналата година американците предлагаха 10 млн. долара награда, покрай някогашните връзки на новия сирийски ръководител с Ал Кайда и Ислямска държава.

За премахване на американските санкции спрямо Сирия лобираха както Турция, така и Саудитска Арабия, които са основните гаранти на Дамаск след промяната на властта там. Американската администрация прави този ход въпреки предупрежденията и военните действия на Израел срещу режима на ал-Шараа.

Всичко това означава, че във външната политика на Доналд Тръмп спрямо Близкия Изток американско-арабското сътрудничество започва да се еманципира от американско-израелското. Или с други думи, Тръмп не е склонен да държи потенциала на партньорството на Вашингтон с арабските страни като заложник на двустранните отношения между САЩ и Израел. Оттук и това, че арабските държави подкрепят и преговорите между Вашингтон и Техеран, и усилията на Тръмп за преустановяване на войната в Газа.

Интересно би било да видим, предвид акцента върху бизнеса и икономическите отношения на ръководителя на Белия дом, дали в перспектива този процес на предефиниране на интересите на Вашингтон в региона ще доведе и до релативизиране на десетилетната американска концепция за поддържане на израелското военно преимущество спрямо местните страни (т.нар. Qualitative Military Edge).

Въпреки утвърждаването на партньорството между САЩ и богатите арабски монархии от Персийския залив, не всичко е гладко между тях. Вашингтон и Риад продължават да имат различни интереси, например, спрямо ценообразуването на петрола. Ако е от интерес на американските потребители ниската цена на въглеводородите, то Саудитска Арабия има нужда от цена на барел с петрол от 90 долара, за да успее да балансира бюджета си (нещо, което така или иначе не успява да направи).

Арабските монархии продължават да бъдат основния източник на енергийни ресурси за Китай. Поне докато не види преустановяване на войната в Газа като условие за създаване на палестинска държава, Риад не предвижда присъединяването си към Авраамическите споразумения.

Външната политика на Доналд Тръмп спрямо арабските държави от Персийския залив е показателна за дипломация, доминирана от икономическия интерес. А когато става дума за бизнес, е нормално да се появяват и рушветите.

Така например, от Катар, където американският президент пристига днес, заявиха, че искат да направят подарък на ръководителя на Белия дом: луксозният Boeing 747-8, чиято стойност е между 250 и 400 млн. долара. Въпреки съображенията - от законов и морален характер, спрямо това дали американски президент може да получи бакшиш на такава стойност, Тръмп даде индикации, че е готов да получи летателния апарат (само глупак не би го приел, по думите на ръководителя на Белия дом).

И ако в САЩ има остър дебат дали това е редно, то никой не се чуди защо Катар би се разделил на драго сърце с този самолет, наричан "летящ дворец". От всички арабски държави от Персийския залив именно Доха трябва да се постарае най-много в спечелването на благоволението на американския Шахриар.

Все пак в първия си мандат Тръмп обвини властите в Доха в подкрепа на тероризъм и бе на крачка от това да определи "Мюсюлмански братя", които биват подкрепяни от Катар, за терористична организация. Синът му пък, Ерик Тръмп, в края на миналия месец подписа договор на стойност 5.5 млрд. долара за изграждане на голф комплекс в Катар.

И днес Тръмп каца в Доха. За разлика от персийския Шахриар, американският такъв може да има дворец и във въздуха.

Прочети цялата публикация