Глад и мизерия: защо помощите не стигат до Газа?

След единадесет седмици на пълна блокада израелското правителство на министър-председателя Бенямин Нетаняху отстъпи: в началото на седмицата на първите камиони, натоварени с помощи, бяха пуснати да влязат в ивицата Газа.

Колко помощи пристигат в момента в Газа?

По данни на израелския координационен орган COGAT между 20 и 22 май общо 198 камиона, натоварени с хуманитарни доставки, са преминали през контролно-пропускателния пункт Керем Шалом в граничния триъгълник между Египет, Израел и ивицата Газа. Във вторник и сряда (20 и 21 май) са били проверени 98 камиона, а в четвъртък (22 май) - още 100. Камионите са превозвали хуманитарна помощ, включително брашно за пекарните, детски храни, медицинско оборудване и лекарства.

Това може и да изглежда много, но в действителност е нищо: когато в началото на годината огънят беше временно прекратен, до 600 камиона с хуманитарни доставки пресичаха всеки ден границата с ивицата Газа, снабдявайки около два милиона палестинци. Сега почти нищо не се усеща от възобновяването на доставките – много от товарите остават блокирани в сборните пунктове, тъй като не биват освобождавани от съображения за сигурност.

"Успяхме да разпределим първите хуманитарни доставки в Газа. Това е лъч надежда, но твърде малък, защото с оглед на нуждите са необходими стотици камиони всеки ден", коментира за ДВ Мартин Фрик, ръководител на германския клон на Световната продоволствена програма на ООН. Той уточнява, че камионите с помощи са в пълна готовност и чакат от другата страна на границата.

Къде се натрупват запасите?

Световната продоволствена програма разполага с над 116 000 тона храна в Египет, Йордания и Израел - достатъчно за снабдяването на един милион души за около четири месеца. По данни на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) зад бариерите край границата чакат почти 3000 натоварени догоре камиона, готови да тръгнат по всяко време. Но малко от тях стигат до пунктовете за преразпределение на помощите.

На Керем Шалом, единствения отворен в момента граничен пункт, всички стоки се претоварват на други камиони. След това конвоите на ООН трябва да изчакат на сборен пункт, докато израелските военни дадат разрешение да продължат пътя си. Затова и помощите се бавят, стига се до натрупване на палети с брашно, детски храни и други продукти, които не стигат до нуждаещите се.

Кой доставя помощите?

Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток управлява спешните приюти и е осигурила помощите, натоварени на блокираните 3000 камиона. Световната продоволствена програма набавя брашно, организира конвои и управлява 25 пекарни в ивицата Газа. В края на март обаче те трябваше да затворят поради липса на гориво. Чак на 22 май една част от тях успяха да подновят дейността си.

Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ) и Световната здравна организация (СЗО) предоставят специална храна, ваксини и хирургически материали.

В усилията участват активно и поделенията на Червения полумесец в Египет, Йордания, Катар, Турция и ОАЕ, Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) и десетки международни неправителствени организации като Islamic Relief. Ситуацията с помощите от държавите от ЕС или САЩ също е затруднена, тъй като всяка една пратка се подлага на проверка и е длъжна да премине през създадения от Израел режим на проверка.

В същото време израелското правителство, съвместно с американски компании, планира да създаде няколко "сигурни хъба" в южната част на страната, където частни сили за сигурност да поемат дистрибуцията. ООН обаче отхвърля този модел, тъй като той не е неутрален.

Защо се натрупват помощите?

Израел оправдава наложената на 2 март пълна блокада с това, че Хамас, определена от повечето западни държави като терористична организация, разграбва доставяните помощи. Едва след като международният натиск беше засилен, Израел разреши ограничен внос "докато не заработи новата система за разпределение". На фона на споровете, които ООН и Израел водят относно отговорностите, палетите с помощите остават блокирани в центровете за временно съхранение.

Друга съществена пречка са израелските бомбардировки в ивицата Газа, разрушените пътища и грабежите. А тъй като липсва дизелово гориво, малкото пристигащи товари остават блокирани в складовете - например брашното не стига до пекарните. Междувременно цените на хляба експлодираха.

Има ли доставки по море?

Морският коридор за хуманитарни помощи, открит през пролетта на 2024 под ръководството на Кипър, така и не се превърна в надежден маршрут за доставки. След като през март 2024 през него до северна Газа стигнаха около 100 тона храни, "Световната централна кухня" преустанови операциите си. Причината: израелското въздушно нападение срещу конвой на благотворителната организация в началото на април 2024.

През май 2024 американската армия осигури плаващ кей край Газа, през който до сушата достигнаха почти 9000 тона хуманитарни помощи през първите 20 дни от операцията. На 17 юли 2024 обаче Пентагонът окончателно обяви мисията за приключила - заради повредите, причинени от метеорологичните условия, проблемите със сигурността и грабежите.

Настоящите инициативи на неправителствени организации също се провалят поради блокадата: така например корабът "Conscience" на "Freedom Flotilla Coalition" на път за Газа беше ударен от дронове край Малта и трябваше да се върне обратно повреден. Оттогава до ивицата Газа не са достигнали никакви пратки с гражданска помощ.

Какво означава настоящата ситуация за хората?

Още преди блокадата над две трети от населението беше зависимо от помощ отвън. Ситуацията се изостри в резултат на блокадата на доставките. Според анализ на Организацията по прехрана и земеделие на ООН за 93% от населението (1,95 млн. души) ситуацията е кризисна или дори още по-лоша, а за 244 000 души тя е дори катастрофална.

Чисто математически погледнато, анклавът се нуждае от около 1300 тона храна всеки ден, за да осигури на 2,2 милиона души средно 2100 килокалории. Един стандартен камион за помощи побира около 25 тона, което означава, че само за храна ще са необходими около 50-60 камиона на ден. Тъй като трябва да се внасят и вода, гориво, лекарства и хигиенни продукти, организациите на ООН изчисляват, че всеки ден са необходими поне 500 камиона.

Ако се запазят сегашните мащаби на доставки от около 100 камиона и не бъде решен въпросът за тяхното разпределение сред нуждаещите се, през следващите седмици населението в ивицата Газа ще бъде застрашено от гладна смърт.

Автор: Андреас Нол

Прочети цялата публикация