Косовският премиер отправи тежки обвинения към опозицията

Настоящият премиер на Косово и лидер на управляващото Движение "Самоопределение" Албин Курти обвини партиите, които бяха в опозиция в предния парламент на Косово, за блокирането на работата на парламента след парламентарните избори на 9 февруари, предадоха косовски медии, цитирани от БТА.
Той направи това днес в Прищина, ден след като се провали и 21-ият опит за избиране на председател на парламента. Следващото продължение на учредителното заседание на косовския парламент е насрочено за утре, 27 май.
Според Курти опозицията умишлено пречи на учредяването на парламента и решението за излизане от безизходицата в него е тайното гласуване за негов председател, предава новинарската агенция "Економия онлайн".
От 15 април насам косовският парламент не успява да бъде учреден, тъй като работата му блокира след първите две точки в дневния ред – удостоверяването на мандатите и полагането на клетва на народните представители. Процесът спря на третата точка – избор на председател на парламента, заради името, предложено от победилото на изборите през февруари Движение „Самоопределение“ – министърът на правосъдието в оставка Албулена Хаджиу. Кандидатурата ѝ не успява да събере необходимите 61 гласа в 120-местния парламент на страната до момента.
Движение "Самоопределение" (LVV) поиска преминаване от явен към таен вот за председател на парламента с цел да се избегне натиск върху депутатите при гласуването, но това предложение също не успява да събере достатъчна подкрепа в парламента. Според депутатите от опозиционните партии в предния парламент тайното гласуване е "противоконституционно".
Курти заяви, че опозицията пречи на кворума за създаване на комисия за тайно гласуване за нов председател на законодателния орган "нечестно и във вреда за държавата".
За издигнатата от партията му кандидатура Курти подчерта, че "Албулена Хаджиу не стои под въпрос".
На изборите на 9 февруари лявото националистическо Движение „Самоопределение“ (LVV) спечели 48 места в косовския парламент. След него по резултат се нареждат дясноцентристката Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK) с 24 места, дясноцентристкият Демократичен съюз на Косово (ДСК/LDK) с 20 места, коалицията около десния Алианс за бъдещето на Косово на Рамуш Харадинай (АБК/AAK) с 5 места и лявоцентристката ИНИЦИАТИВА (NISMA) на Фатмир Лимай с 3 места. Останалите 20 места са гарантирани за малцинствените общности без значение дали преминават прага от 5 процента за влизане в парламента – 10 за сърбите и общо 10 за турци, бошняци, роми, ашкалии, египтяни и горани.
За избирането и на председател на парламента, и на правителство, е необходимо мнозинство от 61 гласа, с каквото нито една от политическите формации не разполага. Конституцията на Косово не предвижда срок колко време след удостоверяването на резултата от изборите или след клетвата на депутатите трябва да бъде учреден парламентът. Без да бъде учреден парламентът обаче няма как да започне обратното броене за формиране на ново правителство.
В Косово може да има връщане на до два неизпълнени мандата. Мандатоносителят разполага с 15 дни да върне изпълнен мандат, като ако ново правителство не бъде съставено и след втория опит, президентът е длъжен да свика нови избори, които да се проведат не по-късно от 40 дни от издаването на указа за тях.
Прочети цялата публикация