Преговорите в Истанбул: Ключови въпроси и стратегии

Малко преди втория кръг от украинско-руските преговори в Истанбул, в украинското политическо пространство се разгръща ключов въпрос: на чия страна е инициативата и кой диктува условията. Във Вашингтон се усеща притеснително разбиране, че Украйна вече е загубила войната. От тази изходна точка някои западни среди се стремят да изградят рамка за "приемливи условия" на капитулация.

В Украйна обаче не се споделя представата за поражение. Не само политическият елит, но и общественото настроение остава далеч от покорство. Тази увереност намира най-силното си изражение не в декларации, а в действията на бойното поле - и особено във въздушното пространство.

Рекордните руски атаки с дронове и ракети от последните дни, макар и опустошителни, идват със съпътстващо послание: "подпишете, нямате козове". Москва настоява, че бойните действия вече са наклонили везните и че всякакви преговори трябва да отразяват реалност, в която Русия има предимство. В тази логика обаче има сериозна пукнатина.

Украинските дронове достигат стратегически обекти на руската военна авиация - включително летища на стратегическите бомбардировачи. Снимките на опожарени самолети на руските Въздушно-космически сили не са просто изображения, а политически аргументи. Именно те са "картите" на украинската делегация - ясни доказателства, че войната не е решена и че Киев далеч не е в положението на победен, пише анализатор на Би Би Си.

Именно затова моментът за провеждане на нов кръг от преговори не е случаен. Когато подобни кадри още циркулират в медийното пространство и паметта на съюзници и противници, украинската позиция звучи по-убедително. Обявяването от страна на президента Володимир Зеленски, че делегацията ще бъде ръководена от министъра на отбраната Рустем Умеров - същият, който водеше и предишния кръг - подчертава сериозността и настойчивостта, с които Киев ще настоява на собствените си условия.

Докато Русия се опитва да внуши усещане за неизбежна капитулация, Украйна контрира с доказателства за продължаваща съпротива и капацитет за удар. В този сблъсък на послания преговорите в Истанбул няма да бъдат просто дипломатически ритуал, а поле за демонстрация на сила - не само военна, но и морална.

Прочети цялата публикация