Спомен за Божана Апостолова от Здравка Евтимова

Замина си Божана Апостолова! Скърбя. В началото на тази година разговаряхме дълго по телефона. Изведнъж, без връзка с разговора ни за новите книги, тя каза с типичната си спокойна интонация: - "Отивам си, Здравунче." Гласът й звучеше както обикновено - уверено, спокойно. "Глупости!" - казах й. Тя, както имаше обичай да не си губи времето с маловажни неща, добави нещо, което няма да забравя, докато съм с ума си. "Като отида там - и отгоре ще те обичам, да знаеш." После продължихме разговора за кн...

Прочети цялата публикация