Опасни бомби от войните: Къде още има "старо наследство"

Три тежки американски бомби от времето на Втората световна война, открити по време на изкопни работи за строителна дейност, станаха причина за най-мащабната операция по евакуация на хора в Кьолн: едната бомба беше с тегло десет тона, а другите две - по двайсет тона. Тъй като те са имали запазени детонатори, е било решено да не бъдат местени, а да бъдат обезвредени на място. Точно това наложи мащабната евакуация на цели квартали.

Денят, в който животът в Кьолн замря

Около 20 500 души трябваше да напуснат домовете си в сряда (4.6). Болници и старчески домове бяха евакуирани, а пациентите и жителите бяха преместени в събирателни убежища. Петдесет и осем хотела също трябваше да затворят врати и да разпределят гостите си по други места за настаняване. Обезвреждането на бомби в големите градове е огромна логистична задача, с която обаче Германия има богат опит.

Само в Северен Рейн-Вестфалия през миналата година са обезвредени над 1600 бомби. Една от причините за все по-често откриваните остатъци от войната е засилването на строителната дейност - полагането на нови оптични кабели, ремонтите на мостове и пътна мрежа. Навсякъде, където се извършват изкопни работи, често се открива старо наследство.

Особено често са засегнати урбанистични центрове като Рурската област, Хамбург и Берлин, които в миналото са били важни цели за съюзническите бомбардировачи. Северен Рейн-Вестфалия и Бранденбург също са сред най-засегнатите. През 2024 г. специалистите по обезвреждане на боеприпаси там са обезопасили 90 мини, 48 000 гранати, 500 запалителни бомби и 450 взривни бомби с тегло над пет килограма, както и около 330 000 патрона.

Такъв проблем имат и много съседни държави. Във Франция и Белгия редовно се намират боеприпаси от войните, особено от Първата световна война, например в района на Вердюн или край река Сома. В Италия засушаването в долината на река По преди три години извади на показ стари взривни устройства. В Обединеното кралство през 2021 г. в Ексетър трябваше контролирано да бъде взривена германска авиационна бомба (1000 кг), при което бяха увредени повече от 250 сгради.

Глобален проблем

Ситуацията в Полша и Чехия също е критична. Тонове невзривени боеприпаси от световните войни лежат в земята. През 2020 г. в Свиноуйще е обезвредена петтонна британска бомба "Tallboy". Напоследък в Чешката република също зачестиха инцидентите с фатален край. На Балканите пък остатъци от войните през 1990-те години продължават да застрашават човешки живот. И там често се налага временно да бъдат евакуирани хора заради подобна опасност.

Ситуацията е още по-лоша на други континенти. Във Виетнам хората все още умират от американски касетъчни бомби от времето на войната. По данни на ООН в момента в Лаос има над 80 милиона взривни устройства, останали от малко известна въздушна война, през която са били извършени над 500 000 американски атаки между 1964 и 1973 година. Мини и взривни устройства има и в Сирия, Ирак и ивицата Газа, често в райони без функциониращи структури за обезвреждане на боеприпаси.

Дистанционно обезвреждане

В Германия обезвреждането на боеприпаси през миналата година е струвало само на бюджета на Северен Рейн-Вестфалия около 20 милиона евро. Докато разходите за обезвреждане на невзривени боеприпаси нарастват, технологиите, използвани за обезвреждането им, също се развиват. Докато през 1990-те години експертите по обезвреждане на взривни вещества все още извършваха това ръчно - с чукове, длета и клещи - днес се използва т.нар. технология за водно рязане. В този случай детонаторът се изрязва от тялото на бомбата машинно с помощта на изключително силна водна струя, докато машината се управлява от безопасно разстояние.

В надпревара с времето

Сапьорите едва ли скоро ще останат без работа. Експертите смятат, че само в земята на Германия все още има до 100 000 тона бомби и невзривени боеприпаси. Въпреки че дигитализирането на стари въздушни снимки и съвременните техники за сондиране помагат да се сведе до минимум опасността, всяка операция по обезвреждане остава надпревара с времето. Колкото по-стари са бомбите, толкова по-голям е рискът от корозия и експлозия. Освен това обезвреждането на бомбата става все по-трудно, тъй като с течение на времето настъпват химически промени между корпуса на детонатора и взривното вещество.

Украйна е особен случай

Ситуацията в Украйна е особено драматична. От началото на руската инвазия страната е осеяна с мини, касетъчни бомби и други взривни устройства. Засегната е до една четвърт от цялата територия на страната. Над половин милион взривни устройства вече са обезвредени, но остават още милиони. Хуманитарните и икономическите последици са огромни: вече има стотици цивилни жертви, огромни площи земеделска земя са неизползваеми, а липсващите реколти от тях задълбочават икономическата криза. Разминирането след войната вероятно ще бъде задача на века.

Автор: Андреас Нол

Прочети цялата публикация