20-те ми КАНски години

През 2005 г. за първи път се озовах на фестивала в Кан и оттогава съм постоянен там, а за тези 19 пъти (през 2020 г. нямаше издание заради коронавируса) имам много за разказване. Eто само няколко от стотици забавни истории: Как шашнах Селма Хайек и Моника Белучи за дебют Неинформиран от моите приятели, които вече ходеха на феста, трябваше първия път да уча уроците по трудния начин. „Блеснах” още на старта, на пресконференцията на журито преди откриването, която минава за най-безсмисленото събитие на кинофорума – членовете на комисията не знаят какво ще видят и какво търсят за Златната палма. Като човек нетърпелив, реших да задам единствения въпрос, който по онова време беше актуален. Обърнах се към Селма Хайек, която тогава беше в журито и я попитах: „Като представител на Холивуд сред гласуващите се обръщам към Вас и искам да знам защо по Ваше мнение канските филми от години не вземат Оскари?” Настъпи ступор в залата, а Хайек – сега спонсор на фестивала заедно с мъжа...

Прочети цялата публикация