Венци Стефанов: Целта ни е да бъдем в шестицата и да се борим за Купата

Президентът на Славия Венцеслав Стефанов даде брифинг заедно със Златомир Загорчич преди първата тренировка на отбора от предсезонната подготовка. Традиционно босът на най-стария столичен клуб говори по различни теми, касаещи отбора му, феновете на най-стария столичен клуб, футболния живот в България, трансфери и различните разговори с отделни футболни функционери с него, информира gong.bg.

„Нов сезон започва за нашата любима Славия. Готвим се да имаме много по-големи успехи от миналата. Да бъдем хомогенен отбор, с който всички да се съобразяват. Не тръгваме и не говорим с големи кошници. Искаме да дадем възможност на това, което толкова време треньорите от школата, Заги, ние всичките сме се старали да създадем, за да може да радват всички привърженици на Славия, защото всичко е добре, но най-добре е като виждаш как растат твоите деца. Нашите рожби са на първо място при нас, радвам се, че Заги напълно разбира нашата политика. Старае се и прави всичко възможно да даде шанс, а по този начин – не искам да звучи високопарно – но даваме и някакъв шанс на българския футбол, защото, ако няма между подрастващите, младежите и талантливи млади футболисти, нищо добро не чака българския футбол.

Радвам се, че има и представители на феновете. Искам да го приемат първо като молба. Тази година сме платили над 100 хиляди лева глоби от изцепки на феновете. Не знам – някои искат да се правят на Кюстендилеца, други на София-запад, София-североизток ли – не знам, но тези хора не са желани на стадион „Славия“. Имах среща с част от феновете, с които проведохме ползотворен разговор с планове за бъдещето, които да работим съвместно заедно. Да бъде добре за клуба, за тях, за тяхното съдействие, с което могат да помогнат и на младите футболисти, и на клуба.

Безкрайно неприятно впечатление ми направи, когато след един мач някои от футболистите не бяха отишли да поздравят BOYS. Аз не смятам, че BOYS или GIRLS могат да бъдат лицето на Славия. Не е нужно да се подражава на някого. След това останаха и псуваха по футболистите, а тази година това няма да го позволя. Казахме им, направихме план за обща дейност, за бизнеса и за съвместната работа, но искам тази година феновете на Славия наистина да поддържат отбора, защото да седиш, псуваш, хвърляш, палиш и да претендираш, че си някакъв фактор – това няма да го допусна. Могат да бъдат фактори, ако помагат на футболистите, ако им дават гръб, подкрепа – това са истинските фенове на Славия. Другите не са добре дошли на нашия стадион. С тези, с които разговарях, съм безкрайно впечатлен от техните бъдещи планове и обещавам – всичко, което говорихме, ще се осъществи“, сподели Стефанов.

За футболната част съм малко у лево. Треньорът ще ви каже всичко, свързано с футбола. Аз мога да кажа неща, свързани с организацията и текущите проблеми, които трябва да решим. Другото е в ръцете на треньора и футболистите.

Обърни се към Венцеслав Керчев – старши треньорът му даде шанс една седмица. Аз го помолих и му казах, че камъкът си тежи на мястото, че ще му вдигна заплатата. Той каза, че е шест години тук и искаше да смени нещо – обстановката. Чакаше за Унгария, Полша, после втора седмица... Заги му каза, че държи на него и иска да остане. След това се обади и каза, че се извинява. За договора му говорим от зимата да преподпише. Монетата има две страни. Вие тръгвате с презумпцията, че така ги хвърляме футболистите. Галин Иванов е на 37 години. Аз смятам, че имаме достатъчно млади наши момчета, които трябва да им дадем шанс да се докажат и утре да се радваме, че наши слависти са били в националния отбор или радват нашите фенове.

Може би на лагера в Банско ще има 2–3 имена нови. Това, което ми е казано е, че ще бъдат класни футболисти. Смятам, че това правило не ни притеснява и даже е добре за нас. Със сигурност пак, докато съм аз и Заги, то пак щяхме да даваме шанс на много рожби на нашата школа, дори да имахме повече пари и нямаше да напълним отбора с чужденци. В България сме, той е наполовина българин, аз на 100%. Мисля, че България е за българите.

Феновете е добре да подкрепят отбора. Колкото до целите – поне целта му не е да не изпадне, а да търси най-доброто. Целта да стане шампион сега на този момент е малоумна. Целта ни е да бъдем в шестицата, да се борим за Купата. Ако не беше този злополучен мач да загубим шансовете в борбата, нещата щяха да изглеждат по друг начин. Много клубове – Ботев, да не говорим за други такива... Имаме такава цел, такава цел и в един момент дърпат синджира на казанчето и хайде. Събираме се привърженици на Ботев, на Берое, на еди кой си и отборът отива в небитието. Ние искаме да седим на Земята, да стъпим на нашите основи тук в Славия и тук да градим. Това докъде ще успеем и стигнем зависи най-вече от нас, от футболистите, но и от някои странични фактори, които са непредвидими и непредсказуеми. Знаете как понякога дребните камъчета обръщат каруцата. А само да биеш камбаната, че имаш голяма цел и да тръгваш с надут балон и след това да си като спукан плондир по време на мачовете – не е най-добрият вариант.“

Които Загорчич е преценил, че не са необходими, сме решили човешки въпроса. Ако има интерес, ще седнем ръководството и ще решим. Ако има такива и самият футболист има желание – няма да спрем никой. Аз съм сигурен, че Заги е един от малкото треньори, които се ползват с пълното доверие на ръководството и никога на него не му тежи и не му виси проблемът някой да му каже „не, ще бъде така“ или „няма да бъде така“. Ако ми покажете няколко други треньори, аз ще бъда много щастлив. Докато дишам, за мен Славия и децата на отбора, футболистите на Славия са над всичко. Дори и да греша. Аз съм сигурен, че рано или късно ще се окаже след време и ще видите, че това не е грешно.

Шансовете да привлечеш футболист, който да успее да покаже пълните си качества и след това да се трансферира, не са големи. Малки са, въпреки това понякога се случва. И ние сме успявали – за разлика от други.

За Соле имаше три оферти – едната беше за един милион и две за 800 хиляди. Той да взима 400 хиляди на едното място, на другото 500. Дойдоха двама несретници и казаха, че няма да ходи нито тук, нито там, а ще го карат в Дания за 50 хиляди евро. Накрая Мъри го взе в Гьозтепе. Договорът беше – първата година под наем – 150 хиляди, а ако подпише за втората година – да дадат още 200 хиляди. След контузията не съм говорил с ръководството на Гьозтепе. Търсихме ги официално – изтекоха всички срокове – глас в пустиня. Това е за Соле.

Томбак е едно прекрасно момче, което често под въздействие на хорски приказки се притеснява – такава му е душата, такава му е натурата. Той е много честен, искрен и аз съм спокоен. Ако той каже – „не, не искам и няма да играя в Славия“, аз няма да го спра. Заги твърди, че ще го убеди. На мен Томбак ми е като наша рожба, защото той израсна пред нас и е много чист, без задни мисли, но много лесно се влияе – както някои от феновете, за които говорих преди малко.

Имайте предвид, че и феновете играят роля, като считат, че някой не е за Славия. Не говоря за Томбак. Вие сте длъжни да подкрепяте отбора, не да давате оценки. Знаете ли колко пъти съм си мислил, че Загорчич мисли неправилно? Никога обаче не съм му казвал нищо. После виждам – в 90% от случаите, че е бил прав.

Ботев Пловдив, тия Берое, тия другите – Спартак Варна, никога не са били критерии. Ботев Пд ги уважавам, но баба ми знаеш ли какво викаше едно време – „много баби, келаво дете“. Клуб на привържениците, клуб на поддръжниците, клуб на стойкаджиите, клуб на не знам какво – и накрая „олеле, майко“. Държавата им даде 40 милиона и направи стадиона. На Славия е дала лев и четиридесет. И криво-ляво ръководството се оправя. Взели сме купи, титли, без много да парадираме и говорим.

Знам – искат феновете, и аз искам. Лошото е, че в съвременния живот и футбол финансите са един много важен фактор. Ако те се изразходват правилно, без да се злоупотребява с тях, а се дават целево – за стадион, изграждане на футболисти, базата – то аз съм сигурен, че ще имаме много успешни отбори и бъдещето ни ще бъде добро. Без помощта на държавата няма да стане. Лесно е да се търси отговорност от Загорчич, мен и други. Ама баба ми викаше едно време – „с пръдня боя не се прави“.

Прочети цялата публикация