Самоук художник подари образите на Левски и на Ботев на село Памукчии

Ако попаднете в Старозагорското село Памукчии, в центъра му ще срещнете погледа на поета –революционер Христо Ботев, който ви гледа от фасадата на едноименното читалище. А ако влезете по работа в кметството, на входа ще ви посрещне изпитателния син взор на Апостола – Васил Левски. Кметът Стоян Ничев и местните хора с гордост споделят, че образите на двамата велики българи са изрисувани даром от техния съселянин - 77-годишния Георги Тенев.

 При откриването на новия пенсионерски клуб ме посреща усмихнат възрастен човек с колело. Подари ми 5 красиви градински рози с различен цвят и много силно ухание! Разбирам, че за клуба са работили почти всички от третата възраст в Памукчии. Някои от жителите му  с нескрито одобрение коментират портретите на видни революционери – Георги Ст. Раковски, легендарния Вълчан Войвода, поета-революционер Пейо Яворов и обичаните творци от средата на миналия и началото на този век, като Лили Иванова, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Тодор Колев и др. Всички портрети са направени от ръката на Георги Тенев, човекът, който ме посрещна с розите… „Няколко-членна комисия е избрала кои от тях да заемат почетно място в портретната галерия на пенсионерския клуб“ Задружие““, споделя развълнуван той. Художникът разказва, че е самоук, започнал да рисува като дете – най-напред се учил да прекопира портрети и снимки от вестници, които му харесвали… Така, докато ръката му придобила движенията, необходими за рисуването на портрети, фигури и пейзажи… И с въздишка признава, че за да оцелее, се наложило 35 години да изостави рисуването и  да стане чобанин, но не съжалява…

 „Времето не се измерва с дните, които си живял на тази Земя, а с това, което ще оставиш след себе си! Това, което оставям на бъдещите поколения, съм го нарисувал даром…  Образите на Апостола и на Ботев са най-светлите, които имаме като народ. Винаги ме е вълнувала великата мисъл на Левски “Времето е в нас, и ние сме във времето! То нас обръща, и ние него обръщаме!“ А от Ботев -  стиха „Жив е той, жив е – там на Балкана…“ Ако не бъркам, той стои като надпис на една от важните сгради в Париж…“, казва с треперещ глас художникът и споделя, че сам открил техниката за рисуване по стените на най-важните сгради на селото. Взимал стиропор, върху който нарисувал образа, който ще остави върху фасадата. Изрязва с огън или остър предмет контурите, за да остави празнина, която ще бъде „оцветена“ с фасадна боя върху стената при налагането на шаблона…

  „Радвам се, че моите бръчки по лицето ми са бръчки от усмивки, а не от тъга или трудности“, казва тихо Георги Тенев. Въпреки сълзите  в очите, лицето  му грейва в усмивка. Разделяме се с крепко приятелско ръкостискане….

Прочети цялата публикация