Ядрената дилема! Войната между Израел и Иран изглежда вече е приключила - поне засега

Войната между Израел и Иран изглежда вече е приключила - поне засега. И двете държави обявиха победа в 12-дневния конфликт, но и двете изразиха готовност да грабнат пак оръжията, ако противникът започне да проявява агресия.

Американският президент Доналд Тръмп влезе в режим на миротворец, като обяви примирието между двете страни от Близкия изток, но то беше нарушено почти веднага, което провокира недоволната му реакция.

В крайна сметка обаче поне засега изглежда, че активната размяна на въздушни удари ще спре поне за известно време. Въпросът е докога.

Отговорът на този въпрос е пряко свързан с въпроса за иранската ядрена програма. От Израел мотивираха ударите си именно с опасността Техеран да се сдобие скоро с ядрено оръжие.

И макар сега премиерът Нетаняху да обяви, че страната му е постигнала "историческа победа, която ще се запази поколения наред", съвсем не е сигурно колко тежки са щетите върху ядрената програма на Иран.

"След атаките от 21-22 юни върху иранската ядрена програма са налице противоречиви и често непълни данни относно реалните щети. Както знаем, основният фокус на ударите беше насочен към ключови обекти като подземното съоръжение във Фордоу, центъра за обогатяване в Натанц и ядрените съоръжения в Исфахан. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) потвърди, че има значителни повреди по инфраструктурата, особено в Натанц, където са засегнати електрозахранването и подземни съоръжения, а сателитни снимки показват разрушени надземни структури", коментира за News.bg анализаторът, изследовател към DFRLab и съосновател на журнала за актуални военни конфликти De Re Militari Руслан Трад.

По думите му пълната оценка на щетите от израелските и американските удари по ядрената програма на Иран ще отнеме време, тъй като достъпът до обектите е силно ограничен, а по-голямата част от критичната инфраструктура е разположена под земята.

"Има индикации, че центрофугите във Фордоу са повредени от вибрациите при ударите, но не е ясно дали основните подземни халета са сериозно засегнати. Съществуват и опасения относно евентуално замърсяване, но към момента няма данни за сериозен радиационен риск. Ключов остава въпросът дали запасите от високообогатен уран са били засегнати, тъй като няма потвърждение за тяхното унищожаване или изнасяне", коментира Трад.

Според него обаче, що се отнася до дългосрочните последици, дори и при тежки щети Иран разполага с технологичен и човешки капацитет да възстанови ядрената си програма в рамките на няколко години, особено ако реши да разпредели производството на повече и по-малки обекти.

"Оценките към този момент сочат, че програмата е забавена с месеци, не с години", посочва той и допълва, че Иран се намира на прага на способността да произведе ядрено оръжие.

Страната разполага с всички необходими технически и материални предпоставки за това, а от Белия дом официално посочват, че ако върховният лидер на Иран вземе политическо решение, Техеран може да произведе ядрено оръжие в рамките на "няколко седмици".

По думите на Руслан Трад в момента Ислямската република вече разполага с необходимия за оръжие уран и остава само процесът на довършване на обогатяването и т.нар. "въоръжаване" - превръщането на обогатения уран в боеспособен заряд.

"Иран разполага с между 400 и 600 килограма уран, обогатен до 60%, което е достатъчно за производството на между шест и десет ядрени заряда, ако този материал бъде допълнително обогатен до 90% - нивото, необходимо за оръжие. Технологичното време за преминаване от 60% до 90% обогатяване е сравнително кратко - в рамките на седмици, а според някои оценки - дори по-малко от две седмици", изтъква анализаторът.

Все пак той посочва, че дори и при наличието на достатъчно материал, остава въпросът за времето, което е необходимо на Иран да разработи и интегрира самото оръжие. Това е процес, който включва миниатюризация, балистични носители и технически изпитания.

"Оценките по този въпрос варират, като някои западни разузнавателни служби смятат, че "въоръжаването" може да отнеме между няколко месеца и година, ако Иран реши да ускори максимално процеса", посочва Трад.

Според него към момента всички сигнали от САЩ показват, че Вашингтон ще търси установяването на мир и американският президент не планира продължителна военна кампания. В същото време обаче в публичните си изявления Тръмп не изключва възможността за нови удари, ако Иран не покаже "склонност към мир" или ако отговори с ескалация.

"Американското военно и политическо ръководство не желае разширяване на конфликта, но същевременно поддържа висока бойна готовност в региона и не изключва по-нататъшни удари, ако обстоятелствата го наложат. Това означава, че и към този момент разположените военни сили не са изтеглени, нито е намален съставът - както на САЩ, така и европейски сили като Великобритания и Франция", коментира експертът.

По думите му ако Техеран се въздържи от мащабна военна или терористична ответна реакция, САЩ вероятно ще ограничат действията си до дипломатически и икономически натиск. Ако обаче има сериозна иранска ескалация срещу американски или съюзнически цели, рискът от нови удари остава реален.

Трад посочва важен момент за американското участие в конфликта - идеята за въвличането на САЩ във война в Близкия изток е изключително непопулярна, като дори близки на Тръмп политици са против подобна идея.

Очаквано, военният конфликт между Израел и Иран създава напрежение в обществата в двете държави, което също спомага за приключването му сега.

Според Трад в Израел премиерът Бенямин Нетаняху се намира в "сложна динамика".

"Въпреки краткотрайния "ефект на сплотеност" след първите удари, нарастващите жертви и системните щети започват да подкопават неговата позиция. Семейства на загинали и ранени, особено в централни райони като Бат Ям и Рамат Ган, публично поставят под въпрос стратегията на правителството. Тези гласове се присъединяват към вече съществуващите протести на роднини на заложници в Газа, които настояват за приоритет на преговорите пред военни действия", коментира той и цитира статистика, според която 68% от израелците смятат, че правителството не успява адекватно да защити гражданската инфраструктура.

Експертът допълва още, че има очаквания, че антиправителствените демонстрации в Йерусалим и Тел Авив, които временно намаляха след иранските удари, ще се засилят отново, а критиците на Нетаняху пряко свързват жертвите с "провалената превантивна стратегия".

"Вътрешнопартийните съперници на Нетаняху, включително бившият министър на отбраната Бени Ганц, използват тези данни, за да подчертаят необходимостта от "стратегическа корекция". Опити за вот на недоверие в Кнесета все още не успяват поради коалиционните връзки, но социологичните проучвания показват, че популярността на Нетаняху сред десницата е спаднала с 15%", посочва Руслан Трад.

Същевременно с това Иран е изправен пред изключително сложна ситуация, в която започват да се надигат гласове срещу режима на аятоласите и срещу върховния лидер - аятолах Али Хаменей.

"Има данни, че в самия Техеран се водят активни дискусии за възможно отстраняване на Хаменей, като в тях участват бизнесмени, военни, политици и дори духовници. Подобни сигнали съществуват от различни части на страната, но засега бяха възпрени опитите за по-широк заговор. Шансовете за смяна на върховния лидер са се увеличили, но все още има значителна несигурност и опасения, че подобни заговори могат да се обърнат срещу самите им инициатори", посочва Трад.

Той обяснява, че още с началото на израелските удари върховният лидер на Иран е бил скрит в подземен бункер в Техеран, откъдето общува с външния свят само през един човек, който е негов посредник с останалата част на висшето ръководство.

Хаменей претърпя сериозен удар по властта си, след като голяма част от най-близките му сътрудници, включително ключови командири на Революционната гвардия, бяха убити. Това допълнително разклати командната структура и затруднява намирането на ефективни заместници, което само допълва усещането за вакуум във върховното ръководство, което е безпрецедентно за последните десетилетия, коментира експертът.

Все пак според него въпреки тези признаци на нестабилност, системата на управление в Иран е изградена така, че да може да запази контрола си и да предотврати бърз колапс, дори и при отслабване на институциите на режима.

"Освен това, замяната на опитни командири с по-покорни фигури може временно да консолидира властта и да даде възможност за нов курс, който балансира между военен отпор и дипломатически маневри. Историческият опит на иранското ръководство показва, че то е склонно да търси изход чрез преговори, когато бъде изправено пред екзистенциална заплаха, но това решение често идва след период на твърда конфронтация", казва още Руслан Трад.

Ако не друго, ударите на Израел и САЩ по Иран показаха, че Техеран не може да разчита на категоричната подкрепа на съюзниците си.

Турция призова за международна подкрепа за Иран сред мюсюлманските държави, руският президент Владимир Путин обяви, че ще подкрепи иранския народ, а Китай разкритикува американските атаки, но до голяма степен тези изказвания изчерпаха помощта за Техеран.

"Въпреки категоричните изявления на Турция, Русия и Китай в подкрепа на Иран след американските и израелски удари, реалната външна помощ за Техеран от Москва към момента остава предимно на ниво дипломатически и политически жестове, а не конкретни действия с военен или икономически ефект", посочва и Трад.

По думите му и Турция, и Русия, и Китай се въздържат от реални стъпки, които да ги въвлекат в директна конфронтация със САЩ или Израел, като по-скоро се търсят дипломатически ходове и влизане в ролята на медиатори.

"Руски представители не изключват възможността за предоставяне на помощ, но засега това остава на ниво дипломатически натиск и реторика, а не реални доставки на оръжие или военна намеса. Пекин също не предложи конкретна материална помощ, а се ограничи до призиви за възстановяване на диалога и защита на международните норми", посочва експертът.

По думите му китайските интереси в Иран са икономически и стратегически, свързани с енергийни доставки и проекта "Един пояс, един път", което прави Пекин предпазлив към пряка намеса в конфликт, който може да застраши глобалните му икономически интереси.

"Да не забравяме, че Китай има дългосрочни инвестиции и в Израел, където китайски компании оперират пристанищата в Хайфа", допълва още Руслан Трад.

Прочети цялата публикация