Обиди и алкохолни пари в Кремъл: Чърчил не издържал на темпото на Сталин с водката и минал на грузинско вино ВИДЕО

Известният журналист Синклер Маккей показва легендарния британски политик сър Уинстън Чърчил през очите на онези хора, с които великият премиер се е срещал в течение на девет десетилетия от живота си, в книгата „Запознайте се с Чърчил. 90 срещи с човека зад легендата“.

Сутринта на 22 юни 1941 г. хората от Ленинград, подобно на жителите на редица други градове и села в СССР, не можели да повярват на ушите си, когато чули от високоговорителите новината за началото на германското нашествие. Скоро се чули далечни ужасни тътенове, които, уви, нямало да бъдат гръмотевични. Пактът Молотов - Рибентроп бил нарушен. Хитлер нападнал Съветския съюз. Операцията е наречена „Барбароса“. В далечна Англия Чърчил, чиято омраза към болшевизма донякъде отслабнала през последните няколко години поради прагматични съображения, говорил по радиото.

„Каузата на всеки руснак, който се бори за своя дом и огнище, е каузата на всички свободни хора и народи във всички части на земното кълбо“, заявил той.

Великобритания и СССР били съюзници. В лицето на кървавата нацистка офанзива (само обсадата на Ленинград довела до смъртта на повече от милион души), Йосиф Сталин искал Великобритания, а след това и Съединените щати, да открият втори фронт срещу Хитлеристката коалиция.

Той и Чърчил се срещнали за първи път в Москва през август 1942 г.

„И двамата бяха много резки понякога“, пише дипломатът сър Арчибалд Кларк Кер за ранните срещи на Чърчил и Сталин, „сякаш всеки от тях непрекъснато търсеше възможност да нарани другия, като бъде груб. Мисля, че и двамата бяха много добри в това“.

В сряда, 12 август 1942 г., Чърчил излита от Техеран за Москва, самолетът се рее над безкрайните колхозни ниви. За Чърчил това все още е „мрачна, зловеща“ комунистическа държава. Но това е дипломация и той има трудна задача пред себе си: да каже на Сталин, че съюзниците все още не са готови да дебаркират във Франция. В замяна той ще се опита да „продаде“ на съветския лидер операция „Факел“, която включва десант на съюзниците в Северна Африка: смятало се е, че войските в Средиземно море ще отслабят германско-италианската ос.

Още на първата вечеря Чърчил извади лист хартия, нарисува крокодил върху него и показа рисунката на Сталин. По този начин той се опита да обясни стратегията на съюзниците без преводачи: първо атака, целяща мекия корем на чудовището, и едва след това атака отстрани на твърдата му, зъбата уста.

Чърчил и свитата му отседнали в държавната дача № 7, която вероятно била подслушвана от съветските тайни служби. Всички важни разговори се водели навън или близо до течаща чешма. На пръв поглед срещата на лидерите преминала добре. Но на следващия ден Сталин бил бесен: той заявил, че като отказва да открие втори фронт в Европа, Чърчил и британците са проявили малодушие.

Според полковник Иън Джейкъб, който присъствал на тази редовна среща, последвала размяна на много неприятни фрази, като Чърчил се озова насред дипломатически кошмар. Човек може само да си представи напрежението, което преводачите изпитваха по това време.

Сталин заявил:

"Правим големи жертви. Губим десет хиляди души всеки ден на фронта... Руснаците не се оплакват от жертвите, които правят, но мащабът им трябва да бъде признат".

Чърчил отговорил, че завижда на волята на съветския народ и се надява, че "много скоро ще покажем с действията си, че демокрациите не са мудни и не са страхливи и че и те са готови да пролеят кръвта си“. Освен това той отбеляза, че „наличието на океани и необходимостта от плаване по тях с кораби“ „това са фактори, за които Великобритания]трудно може да бъде упрекната“.

Чърчил упрекнал Сталин, че „в позицията му нямало приятелска нотка“ и отбелязал, че добре знае през какво преминават съветските граждани: „ние самите се борихме сами цяла година... Той извървял дълъг път с надеждата да получи другарска ръка, да му се доверят като на приятел... и е огорчен, защото руснаците не вярват, че британците правят всичко възможно за общата кауза“.

Сталин отговорил, че „не става въпрос за недоверие, а само за различия в мненията“. Според него, „ако се опитате да се борите както руснаците, ще откриете, че не се получава толкова зле. Червената армия, а всъщност и Кралските военновъздушни сили, вече бяха показали, че германците могат да бъдат победени. Британската пехота може да направи същото, ако действа заедно“.

Обвинението в малодушие беше наистина възмутително и Чърчил казал, че извинява забележката „само с оглед на храбростта на съветските войски“. По-късно той описва срещата като изключително неприятна, пишейки, че Сталин „казал много обидни думи: Отхвърлих всичките му твърдения без колебания, но без сарказъм. Предполагам, че не беше свикнал постоянно да му се противопоставят, но изобщо не се ядосваше и дори се оживяваше... Очите му оставаха полузатворени; отправяйки поредния кръг от обиди след паузи, той упорито избягваше да срещне погледа ми...“.

В допълнение към подобни срещи на високо ниво, Чърчил е трябвало да участва и в прегледи на войските на Червената армия и да присъства на банкети.

Обикновено обичал да яде, но този път гледката на огромно количество водка и печени прасета го оставила безразличен.

Сталин попитал дали британският министър-председател не може да остане по-дълго в Москва. Чърчил отговорил, че е направил максимума, на който е бил способен чрез дипломация. Тогава настъпил интересен момент - когато Чърчил се насочил към вратата, Сталин го изпреварил, за да го задържи. Той успял да убеди Чърчил, който останал още един ден.

Тази тайна среща завършва в личните апартаменти на Сталин в Кремъл, където дъщеря му сготвя още свинско и отново сервира водка.

Сталин, подобно на Чърчил, бил нощна птица. Тази по-лична среща, на която присъства дипломатът сър Арчибалд Кларк Кер, била поразителна с външната си приветливост.

„Взаимодействието между двамата мъже беше изключително интересно за наблюдение. Сблъсъци, отдръпвания, отново сблъсъци и след това бавно, но сигурно сближаване, докато всеки започна да разбира калибъра на другия и в крайна сметка те затоплиха отношенията. За мен, който бях отчасти отговорен за срещата, това включваше някои много тревожни моменти. Но в края ѝ бях доста доволен и мислех, че е проведена с изключителна мъдрост".

И двамата били необичайно неспокойни и нервни. Сталин непрекъснато ставал и крачел през голямата стая към бюрото, където търсел цигари. След като ги намерел, той ги разкъсвал на парчета и пълнил абсурдната си извита лула с тютюн. И Чърчил, щом дойдел негов ред да „отвърне на удара“, ставал и се разхождал, изтупвайки панталоните си, които очевидно били залепнали за краката му, докато бил седнал... И имаше нещо в тази глупава фигура, чешеща се по задника, което подсказваше за огромна сила и пълно безразличие към ранга... Министър-председателят беше в отлично настроение, чувстваше, че е успял."

Чърчил трябвало някак си да настигне Сталин в наистина колосалната му консумация на алкохол, а не можел да изпие толкова много водка.

Той намерил добър компромис. Когато дипломатът лорд Кадоган се присъединил към тях на разсъмване, те все още седели на масата. Сталин, както обикновено, започнал да настоява Кадоган, като закъснял, да изпие цяла чаша от същото, което той пиел. Според Кадоган това е било „диващина“. Дипломатът отбелязал, че Чърчил, който вече се бил оплакал от леко главоболие, мъдро се е ограничил до относително безобидно пенливо кавказко червено вино.

„Всичко“, добавя Кадоган, „изглеждаше като на сватба".

Източник: lenta.ru

Прочети цялата публикация