Д-р Петър Кичашки: 60 минути фиаско за 16 милиона долара

Медиите, особено големите и мейнстрийм медии, са огромен фактор при всяка политическа кампания. Няма ли го нещото в голям сайт или голяма телевизия, то не се е случило. Във всяка политическа кампания винаги стои един ключов въпрос - как кандидатът ни да попадне в полезрението на медиите.

Комуникационната власт на големите медии е огромна. Казват някои, че социалните мрежи са изместили конвенционалната телевизия и вестници. Не са. Социалните мрежи са мегафон, през който влиянието на медиите се магнифицира. Те просто увеличават дисперсията между мейнстрийм медиите и всички останали. В ерата на социалните мрежи именно медиите с влияние и авторитет са онези, които инкасират най-сериозен скок в социалното си проникване.

Емблематичното предаване "60 минути" по CBS е един от примерите за огромно политическо влияние на една телевизионна програма. В български условия единственото предаване с такъв бекграунд, макар и в различен формат, е "Панорама" по БНТ1. С разликата, разбира се, в мащаба. Това е мястото, на което се коват политическите новини. Ако нещо е излъчено в "60 минути", то е важно и заслужава внимание. Въпреки плавното роене на мейнстрийм медиите и техния свиващ се рейтинг, влиянието им си остава непропорционално високо в сравнение с всички останали медийни формати. Ако нещо се каже в подкаста на Джо Роугън, то ще има много по-голяма публична чуваемост, много повече хора ще го гледат. Но ако нещо се каже в "60 минути", колкото и хора да са го гледали, те ще се повлияят много повече, отколкото от нещо, изказано в подкаст. Така работи натрупания престиж.

"60 минути" от пускането си в ефир през 1968 година е неизменна част от политическия ландшафт. Със своите над сто и тридесет награди "Еми", предаването има огромно влияние. Само да напомним, че именно "60 минути" разгоря скандала с Бил Клинтън и аферата му с Моника Люински. Пак "60 минути" почти собственоръчно убеди американското общество в нуждата от първата война в залива. "60 минути" разкри зверствата, извършвани от американски военни над иракски военнопленници през 2004 г. Въобще, да се подценява влиянието на програма от този мащаб и с тази история би било мащабна греша.

Затова, когато през миналата година "60 минути" отправи покана за участие на двамата водещи кандидати, това беше нещо стандартно. На всеки изборен цикъл в това предаване се канят двамата кандидати, които в праймтайма да развият платформите си. Нестандартното беше, че единият кандидат - победителят в последвалата надпревара Доналд Тръмп - не взе участие. За сметка на това пък интервюто с Камала Харис беше толкова захаросано, че човек може да хване диабет, само като го гледа. Дотолкова захаросано, че всъщност впоследствие гръмна скандал с това участие. Скандал, който беше особено тежък най-вече заради факта, че именно телевизионна институция като "60 минути" си е позволила такова безобразие.

За какво става дума? Оказва се, че Камала Харис е толкова неубедителна в отговорите си, че на няколко момента редакторският екип на предаването изрязва нейните лоши отговори и монтира на тяхно място съвсем различни изречения, подадени на коренно различни въпроси. С това редакторите на предаването фактически се намесват в изборите. На принципа клъцни-срежи те представят една коренно различна Камала Харис от тази, която в действителност съществува. Маскират нейната некомпетентност и я прикриват под медийното було на пропагандата и пиара. Тази оруелска постановка - едно мейнстрийм предаване да е толкова пристрастно, че да търси как да представи във фалшиво добра светлина една некомпетентна кандидатка за най-високия пост - е флагрантна демонстрация на тежките дефекти на корпоративните медии. Либералните пристрастия на редакторски и журналистически екипи превръщат дори уважавано предаване в най-елементарна пропагандна радио-точка.

След като Тръмп победи на изборите, неговият правен екип заведе дело срещу Парамаунт, компанията собственик на CBS за намеса в изборите. Делото беше за обезщетение за рекордните 20 милиарда долара. Разбира се, никой не е очаквал наистина да има присъждане на вреди чак в такива размери. Но фактът, че действащ президент съди мейнстрийм медия за такова нещо, само по себе си беше прецедент. Аргументите на Тръмп са железни - с изрязването и монтирането на отговори, екипът на предаването действително е излъгал американските избиратели, представяйки им Камала Харис в светлина съвсем различна от действителната. Такова чудовищно посегателство над правото на избирателя да направи информиран избор не си е позволявала никоя американска медия. Никога.

Развръзката дойде във вчерашния ден. "Парамаунт" са клекнали на сделка и са се съгласили да изплатят 16 милиона долара обезщетение под формата на дарение за бъдещата президентска библиотека, която президентът Тръмп ще направи след края на мандата си. С юридически заврънтулки не се признава вина във формалния смисъл на термина, но фактически и на децата е ясно - телевизията е настъпила мотиката. Такова вмешателство, такава очевидна пристрастност към либералния кандидат е наистина безобразие. И е отказ от всякакъв дори намек за обективност и равна отдалеченост.

Представете си, че Доналд Тръмп дава лош отговор на зададен въпрос. Отговор, който може да предизвика дори международен скандал, какъвто е случаят с Камала Харис. Смятате ли, че на CBS би им минало през главата да изрежат този отговор и да сложат съвсем различен, който да е неутрален или дори позитивен за Тръмп? Смятате ли, че телевизията щеше да направи нещо такова? Не, разбира се. Никой не би могъл да повярва, че коя и да е медия ще бъде толкова добронамерена към Тръмп. Няма такава. Ето това е нагледно доказателство за либералното изкривяване на медийната действителност.

Фиаското на "60 минути" ще струва на телевизията 16 милиона долара. Но добре, че мъдрият американски избирател не се подведе по медийните манипулации и не избра Камала Харис. Защото тогава и редовият американец, и гражданите на света, щяха да платят многократно по-висока цена за манипулацията на една телевизия. В момента медиите вече не са безпристрастна агора, на която се сблъскват различните мнения на водещите политици. Те са участник в политическите процеси, който натиска везната с пръстче зад кулисите, за да помогне на кандидата на своите. Това безумие трябва да бъде прекратено. Ако медиите искат да запазят поне парченце от кредибилността си.

Източник: trud.bg

Прочети цялата публикация