Разшифроваха изгубен химн на 3000 години, възхваляващ Вавилон

Преди около 3000 години древният месопотамски град Вавилон е бил най-големият метрополис на Земята. Градът е прочут с висока грамотност сред своето население, като жителите му са оставили след себе си стотици глинени плочки с клинопис, съхранявани в библиотеката на Сипар.

Голяма част от тези древни писмени свидетелства са достигнали до наши дни, макар и в силно фрагментиран вид. Възстановяването им изисква огромни усилия и се сравнява с решаването на най-трудния пъзел в света.

Асириолозите Анмар Фадил от Университета в Багдад и Енрике Хименес от Университета Лудвиг Максимилиан в Мюнхен идентифицират нов 250-строфен химн в прослава на Вавилон, като сравняват текстове от множество фрагментирани плочки. Хименес пояснява, че това е „завладяващ химн, който описва Вавилон в цялото му величие и дава ценни сведения за живота на жителите му“.

Авторът на химна възхвалява архитектурата на града и описва как водите на Ефрат носят пролетта и напояват нивите. Такива детайлни описания на природни явления са рядкост в оцелялата месопотамска литература.

Химнът разкрива и информация за ролята на жените във вавилонското общество – област, за която досега е имало малко данни. В него се споменават различни класове жрици: ugbakkātu, nadâtu и qašdātu, като добродетелите им са представени като преданост и дискретност, за разлика от мъжете, чиято доблест се свързва с активна защита на беззащитните.

Чрез дигитализация на фрагментите от вавилонските клинописни плочки, изследователският екип проследява копия на химна върху 20 плочки, датирани от VII до II или I век пр.н.е. Според Хименес този процес би отнел десетилетия без използването на съвременни технологии. Благодарение на изкуствен интелект, учените успяват да идентифицират още 30 ръкописа на същия химн, като откриват, че той е бил широко разпространен и дори преписван от деца в училищата, което говори за статута му на класически текст в тогавашната образователна система.

Един от пасажите в химна описва живота по бреговете на Ефрат:

„Ефрат е нейната река — сътворена от мъдрия господар Нудимуд – Тя напоява ливадите, насища тръстиковите полета, Води излива в езера и морета, Полетата ѝ се пълнят с билки и цветя, Ливадите блестят в разцвет и раждат ечемик, Сноповете се събират и трупат, Стада и овце почиват по зелените пасища, Богатство и блясък — каквито подобават на човека — Са дарени, умножени и щедро предоставени.“

Резултатите от изследването са публикувани в списание Iraq.

Прочети цялата публикация