Има ли в Иран риск от катастрофа като тази в Чернобил?

Дори месец след атаките на САЩ срещу три основни ядрени обекта в Иран, последиците от въздушните удари на 22 юни остават неясни на фона на противоречивите оценки на щетите.

Ударите бяха част от операция "Среднощен чук", насочена към ядрените съоръжения в градовете Фордо, Натанз и Исфахан. В нея участваха 125 самолета и специализирани бомбардировачи B-2, носещи 30 000-килограмови бомби, предназначени за унищожаване на бункери.

Силно укрепеният Фордо

Ударът във Фордо бе най-масиран. Там се намира най-силно укрепеното в страната ядрено съоръжение. То е скрито дълбоко под земята, за да бъде защитено от атаки.

Не е ясно кога Иран е започнал изграждането на обекта, за който светът знае от 2009 година. Съоръжението е проектирано да побере около 3000 центрофуги - машини, използвани за обогатяване на уран. Като част от ядрената сделка от 2015 година Техеран се съгласи да го използва само за изследователски цели и да спре обогатяването на уран там за 15 години. Но след като президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на първия си мандат едностранно се оттегли от споразумението през 2018, Иран възобнови дейността по обогатяване на уран във Фордо.

Иран обогатява уран с чистота до 60% в обекта, което е много повече от необходимото за граждански цели за производство на ядрена енергия. Освен това Техеран обяви, че смята да разшири капацитета за обогатяване на уран в обекта.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) също така заяви, че е открила във Фордо обогатен уран с чистота до 83,7% - много близо до необходимите за производство на ядрено оръжие 90 процента.

Друга цел на ударите на САЩ в Иран беше ядреното съоръжение в Натанз - най-големият център за обогатяване на уран в Иран, разположен на около 225 км южно от Техеран. Подобно на този във Фордо, Натанз също е под земята, където може да има други около 50 000 центрофуги.

И преди съоръженията във Фордо и Натанз са били мишена на нападения. Според ирански официални лица тези атаки - от кибератаката на Stuxnet през 2010, през инциденти с изключване на електропреносната мрежа във Фордо, до дистанционно управляваната експлозия в Натанз преди четири години - са причинили големи разрушения и са нанесли сериозни щети на капацитета им за обогатяване на уран.

Третият ядрен обект, бомбардиран от САЩ, беше този в Исфахан. Предполага се, че там Иран държи ядрено гориво, предназначено за ядрени оръжия. В Исфахан природният уран се превръща в уранов хексафлуорид – газ, който след това отива за обогатяване в центрофугите в Натанз и Фордо.

Русия осигурява горивото за единствената иранска АЕЦ

Обектите във Фордо, Натанз и Исфахан са съоръжения за обогатяване на уран и според оценки на експерти Иран вече разполага с над 400 килограма високообогатен уран. Въпреки щетите, които американските удари нанесоха на трите обекта, съдбата на този обогатен уран остава неясна.

Ирански правителствени източници твърдят, че обогатеният уран е преместен на "сигурни" места. Няколко медии обаче цитират израелски източници, според които уранът е бил разпределен между трите обекта и "не е бил преместен".

Високопоставен израелски служител, който не желае да бъде назован, заяви наскоро пред Би Би Си, че част от обогатения уран се намира дълбоко в съоръжението в Исфахан и че Иран може да се опита да го възстанови.

Смята се, че трите обекта нямат ядрени реактори. Въпреки това Иран има действаща атомна електроцентрала в Бушер, на около 750 км южно от Техеран. Съоръжението, което се наблюдава от МААЕ, работи с уран, доставян от Русия. Отработеното гориво също се връща в Русия, за да се предотврати преработката му в материал за оръжия. При последните американски удари в Иран централата не е била сред атакуваните обекти.

Мониторинг на нивата на радиация

От МААЕ обявиха, че не се забелязват повишени нива на радиация в региона след последните удари на САЩ. Тъй като не са били атакувани действащи реактори, потенциалният риск от радиация се ограничава до изтичане на газообразния уранов хексафлуорид от резервоари за съхранение на обогатен уран, каскади на центрофуги или тръбопроводи.

Ако бъде освободен, този газ ще реагира с влагата във въздуха, образувайки уранов флуорид и флуороводородна киселина, която е силно корозивна и опасна. Контактът с тази киселина или вдишването на нейните изпарения може да разруши белодробната тъкан и да причини тежки и смъртоносни дихателни проблеми, водещи до задушаване и смърт.

"Действително има признаци, че на площадката на съоръжението е изпуснат уранов хексафлуорид. В тази връзка се споменават радиологични и химични опасности, както и повишени нива на радиация. Това може да се отнася само за изпускане на флуороводородна киселина", заяви пред ДВ Клеменс Валтер, професор и ядрен експерт в Института по радиоекология и радиационна защита към Университета в Хановер. Той уточнява, че тези опасности се ограничават само до самата площадка на съоръжението. Няма индикации за разпространение в жилищни райони.

Роланд Волф, експерт по радиационна защита, медицинска и радиационна физика, припомня, че уранът е тежък метал и химически токсичен. "Той може например да причини увреждане на бъбреците, увеличава риска от рак и от генетични увреждания заради алфа-лъчението. В зависимост от сценария това представлява потенциална опасност както за работниците, така и за населението като цяло", казва той пред ДВ.

Риск от катастрофа като тази в Чернобил?

Ядрените аварии в Чернобил през 1986 и във Фукушима през 2011 демонстрираха нагледно сериозните последствия от аварии на ядрени реактори. Според Роланд Волф обаче трите обекта в Иран не представляват опасност от типа на Чернобил: "Радиоактивният материал в съоръженията за обогатяване на уран, за разлика от този в ядрените реактори, не съдържа продукти на делене".

Освен това той не е бил освободен на достатъчна височина чрез експлозия, какъвто беше случаят в Чернобил. Поради това се предполага, че потенциалното замърсяване е локално, добавя още експертът по радиация.

Прочети цялата публикация