"А като арестуваха Борисов…": седем опорки срещу протестите

Коментар на Георги Лозанов:

Ако по отношение на корупционния скандал в софийското кметство, довел до оставката на Кирил Петков, можеше и да не възникват съмнения, че е забъркан с политическа цел, то по отношение на този във варненското кметство вече нямаше как.

Съмненията от своя страна по обратен ред се пренасят и върху първия скандал, за да оставят впечатлението, че върви систематичен опит ПП да бъдат изтрити от политическата карта на страната. Доколкото друг такъв опит и то с определено по-добър резултат върви и спрямо друга опозиционна партия - ДПС на Доган, може да се предположи кой има интерес.

Неубедителна аргументация и съмнителни доказателства

Съмненията, че арестът на варненския кмет от ПП е политически, се подхранват освен от завареното ниско доверие в съдебната система - около 9% към прокуратурата и около 12% към съда според "Алфа рисърч" - и от неубедителната правна аргументация в конкретния случай.

Обвиненията, извън превърналия се в неизменен анонимен запис, основно стъпват върху обърканите показания на свидетелка, появила се и в медиите, която твърди, че са ѝ поискали подкуп за обществена поръчка, нищо че я е загубила. Без дори да казва, че кметът ѝ го е поискал, той не само е арестуван, а е оставен в ареста с неоспоримия довод, че заема висок пост. Откаран е в София, защото в делото бил замесен депутат, на когото обаче никой не му е поискал имунитета и даже името му не се споменава. Няма нужда да си чел криминални романи, за да усетиш скалъпени доказателства и да излезеш на улицата, за да защитиш кмета.

Няма нужда и да си политолог, за да усетиш, че репресивният апарат на държавата се използва срещу опозицията и да излезеш на улицата, за да защитиш демокрацията. Вярно, още не са сервирали любимия роден специалитет - протести срещу протестите, но пък веднага тръгнаха "опорки", които да ги омаловажат, оспорят и дискредитират, чиято логическа прецизност е колкото на огласените доказателства срещу кмета.

"Срещу решения на съда не може да се протестира"

Първата опорка, разбира се, е: срещу решенията на съда не се протестира, защото това е намеса в работата му. Напротив, още от аферата "Драйфус" и прочутата статия на Емил Зола "Аз обвинявам" става ясно, че съдът се изправя пред съда на обществото. Иначе е в състояние да нанесе тежки поражения, както върху отделни съдби, така и върху морала на цялата нацията. Затова властите - съдебната е една от тях, подлежат на граждански контрол и протестите са негов легитимен инструмент. Още повече, че представителите на съдебната власт не се избират пряко, а с политическо участие, което трябва да покажат, че не предопределя поведението им.

Друга опорка е: няма значение, че обвиняемите са само от една партия, а дали съдът ще ги обяви за виновни. Иносказателно изречено: "Като ви хванат да карате пиян, не може да се оправдавате, че и друг е пил". Така е, но само ако наистина си пил, а не те е спрял катаджията, за да ти вземе някой лев или по поръчка на началника. Партийната селективност на обвиняемите създава подозрение, че едва ли ще отпадне и за финалното осъдително решение. А и оправдателно да е, вече ще са предизвикани достатъчно имиджови щети за опонента. Твърде невероятно е по щастлива случайност за управляващите корумпираните винаги да се оказват от опозицията и то от най-активните точно в борбата с корупцията. Най-малкото, защото не ПП-ДБ са създали устойчивата "корупционна репутация" на България, впрочем, потвърдена от последния доклад на ЕК за върховенството на правото у нас, който е по-лош от предишните. Да не говорим, че очакваната борба с корупцията по високите етажи на властта предполага приоритетно да се разследва не опозицията, а управляващите, или поне тези, които вече са санкционирани за корупция по закона "Магнитски".

"А когато арестуваха Борисов..."

Шлагерна опорка е: а като арестуваха Бойко Борисов, той не беше ли лидер на опозицията? Беше и това остана най-големият гаф на управлението на ПП, които изцяло поеха политическа отговорност за него с негативните ѝ последици в очите на обществото. Разликата е, че сега всички се правят на "ни лук ял, ни лук мирисал" и никой не поема никаква отговорност. А отговорността по условие пада върху управляващите в момента, каквото и да се случва в държавата. Техен политически дълг е да дадат отговор на гражданските протести и няма как да се скрият зад независимостта на съдебната система, когато именно тя е поставена под въпрос. Нито зад рамкови фрази от типа "Всеки има право да протестира", защото правото му е именно в това да получи отговор от властта по проблемите, заради които протестира.

Критиките към дипломати от страни в ЕС за присъствието им на протестите и на процеса срещу варненския кмет е широко разпространена опорка. Тя се втърдява с ехидното питане: как щяха да реагират умнокрасивите, ако Митрофанова беше отишла на протест на "Възраждане" против приемането на еврото. Прокарването на подобна симетрия сама опровергава опорката с цинизма си. Какво е общото между посланичката на държава, която е санкционирана за военни престъпления от алиансите, на които принадлежим, и дипломатите от държави в тях?

Цинизмът е в байганьовското отношение към тези алианси - на нас ни дай келепира, а върховенството на правото и останалите им ценности те сами да си ги спазват. Само че влизането ни в еврозоната, освен повод за самохвалство, е изискване за най-висока степен на ценностна солидарност със Западна Европа. И може да се надяваме, че дипломатическите ѝ мисии от 2026 година много повече ще "дишат във врата" на тукашната власт. Стига, разбира се, да не допуснем "Възраждане" и другите руски проксита да попречат накрая на преминаването ни към еврото, както се заканват.

"Щом има протести, значи не е диктатура"

Следващата опорка е в откровено противоречие с предходната, което показва, че те се формулират на принципа на "македонската стрелба". Тя настоява, че протестите днес приличат на тези от 2020 година по това, че докато издигат лозунги против корупцията, работят в полза на президента Радев с неговите кремълски тежнения. Обратното е. Хората са на улицата, за да защитят от употребата на институциите като бухалки ПП-ДБ, които са единственият политически субект с отчетливи позиции едновременно срещу корупционните практики тук и диктаторския режим в Москва. И ако успеят да ги унищожат, именно тогава пропутиновите партии ще се разположат на спокойствие в антикорупционната ниша. Очакването и за нова антикорупционна партия, която се предполага, че ще е на Радев, наближава 50%.

Опорка джокер, която става за всичко, е - те сами са си виновни, използвана най-често за разширяването на правомощията на Антикорупционната комисия по предложение на ПП-ДБ. Така че няма какво да се оплакват, че новите правомощия са се стоварили върху тях, да са мислили навреме. Да оставим настрана доколко предложенията им са реализирани в цялост, самата опорка уличава комисията по предпоставка в тенденциозни действия, с което неволно насочва към проблема: когато съществува невидима власт, каквито и законови мерки да взимаш за видимата, тя остава в подчинена позиция. И щом кабинетът "Денков" тръгна да решава този проблем с персонални промени по време на сглобката, тя веднага беше разглобена.

Накрая в опорка срещу опасенията на протестиращите от диктатура бяха превърнати самите им протести - след като може да протестирате против диктатурата, значи не е диктатура. Не е, слава Богу, като в Москва, но диктатурата има различни белези, като един от най-обезпокоителните е употребата на репресивния апарат на държавата за преследване на опоненти. А ако го докараме дотам да се забранят протестите в защита на демокрацията, по-добре да пускаме кепенците и вкупом да се отправяме към летището с по някоя съвсем нова банкнота евро в джоба.

Прочети цялата публикация