Йоана Захариева - Йоко посвети романтично стихотворение на Тодор Славков

Певицата Йоана Захариева, известна с артистичния си псевдоним Йоко Захариев, посвети интимно стихотворение на самоубилия се Тодор Славков. Двамата бяха близки приятели, а в поетичната си изповед певицата сякаш загатва и за романтични отношения, пише lupa.bg.

След трагичната новина за смъртта на Малък Тошко и то в деня на кончината на майка му Людмила Живкова 44 години по-късно, Йоко Захариев публикува в социалните мрежи три прощални коментара, посветени на сина на Иван Славков, когото носи в сърцето си. Един от тях е стихотворение, озаглавено “Прощална вахта”.

“Прощална вахта” За Тодор

Тази нощ не спах. Не защото имаше буря, а защото някой като теб си тръгна тихо през бездните на междувселенските полета.

В стаята миришеше на спомен, на онази миризма след купон — когато всичко е живяло, но вече си тръгва.

Морето мълчи. Твоята къща не свети, а сърцето ти е фар за кораб, който вече не се връща.

Тази нощ, без да знам, аз бях на прощална вахта. С душа, която вдига котва. С очи, вперени в тъмното, сякаш там, сред безкрая, ще зърна още веднъж твойта сянка – висока, силна, иронична, с леко наклонена глава и онази усмивка, която скрива повече, отколкото разкрива, защото сетивата ми помнеха, че сме вилняли така с ръце по масата и очи пълни с щуротия и смях.

Не те извиках. Но те видях. като фар в мъглата за един последен курс. На ръба между спомена и вятъра. Като в онзи миг, когато се изпращаме — дори когато никой не казва сбогом.

Тази нощ… бе светла, с онази невидима светлина, в която душите познават пътя си И се прибират във вечния благодат.

Спи и почивай във вечния покой — там, където вятърът не ранява, а само носи ехото на онова, което не успя да довършиш.

Нека морето ти бъде завивка, а звездите — нощни стражи над спомените. Тялото вече не тежи. Само душата лети — свободна, изчистена от земни страхове, по-лека от въздишка.

Спи, без тревога, без вина, без дълг. Всичко, което беше тук, ще остане — в тишината след прибоя, в пясъка под нозете, в тънката пътека между някога и сега.

Аз ще се усмихвам на вятъра, когато ми носи спомена за теб. И ще знам, че някъде, в друг бряг на вечността, си вече у дома.

Йоко Захариев и бохемът внук на Тато участваха заедно в предаването “Черешката на тортата”.

Прочети цялата публикация