Учен предрича, че следващата пандемия ще дойде от Марс и ще е по-страшна от COVID-19

Изследовател в областта на астробиологията предупреди, че завръщането на проби от Марс на Земята може да предизвика пандемия, по-опасна от тази с COVID-19. Според Бари ДиГрегорио, почетен научен сътрудник в Центъра по астробиология към Университета в Бъкингам, съществува сериозен риск пробите да съдържат неизвестни патогени с потенциално фатални последици.

ДиГрегорио изрази опасения, че астронавти, изпратени на Марс през 30-те години на XXI век, могат да се сблъскат с летални биологични агенти. NASA обяви намеренията си за изпращане на пилотирана мисия до Червената планета именно в този период, като предварително се планираше и завръщане на проби чрез мисията Mars Sample Return (MSR). Този проект обаче беше отменен в резултат на бюджетни съкращения по време на управлението на Доналд Тръмп. В момента агенцията разглежда възможността за по-нискобюджетни алтернативи за завръщане на проби, без уточнени технически детайли.

ДиГрегорио подчерта, че рискът от биологично замърсяване е значителен. Според него откритията на Гилбърт Левин по време на мисиите "Викинг" през 1976 г. свидетелстват за наличие на микробиологичен живот на Марс. Левин, чиято хипотеза впоследствие беше отхвърлена от NASA, до края на живота си твърдеше, че е открил признаци на извънземни организми. Той почина през 2021 г. на 97-годишна възраст.

ДиГрегорио посочи, че условията на Марс са коренно различни от земните и евентуалният живот там би могъл да има напълно непознати характеристики. Той отбеляза и факта, че Земята вече е изпращала апарати до Марс без пълна стерилизация, което е довело до пренасяне на екстремофилни микроорганизми – видове, способни да оцелеят в екстремни условия.

Той предупреди, че обратният процес също крие риск. При връщането на марсиански проби има възможност Земята да бъде изложена на напълно непознати патогени. ДиГрегорио също така изрази загриженост, че евентуална катастрофа с астронавти на Марс може да бъде излъчена в реално време, без възможност за спасителна мисия. Според него по-разумно би било да се увеличат усилията за откриване на живот чрез автоматизирани системи, преди да се изпращат хора.

Притесненията му се споделят и от бившия служител на NASA по планетарна защита, д-р Катрин Конли. Тя твърди, че е била отстранена, след като е изразила несъгласие с начина, по който се подготвя завръщането на проби от Марс. Конли алармира, че при събиране на 40 проби с 0,1% риск от замърсяване, кумулативната вероятност за наличие на земни замърсители достига 4%, което поставя под въпрос способността за разграничаване между земен и извънземен живот.

ДиГрегорио припомни и опита от мисиите „Аполо“, когато астронавтите са били подложени на стриктни изолационни протоколи след връщането си от Луната. По думите му, лунният прах е попаднал в океана още при отварянето на капсулата, което е създало възможност за кръстосано замърсяване.

NASA отговори на изказванията с уверение, че всяка бъдеща мисия за завръщане на проби от Марс ще бъде подчинена на най-високите стандарти за безопасност и няма да се допусне компромис в тази насока.

Прочети цялата публикация