Чудновато откритие в Големия каньон може да пренапише историята на човечеството

Учени откриха необичайно древно същество в Големия каньон, което може да промени разбирането за произхода на живота на Земята.
Екип от Кеймбриджкия университет е идентифицирал стотици микроскопични останки на така наречения „червей-пенис“ в 500-милионни скали по стените на каньона в Аризона. Новите находки сочат, че районът е предоставял идеални условия за бърза еволюция на живота в далечното минало.
Останките от изкопаемото същество разкриват структура с характерни „космати“ зъби, като устата му се обръща навън, за да улавя храната. Проучването оспорва дългогодишното схващане, че ранните сложни форми на живот са възниквали единствено в сурови, бедни на кислород условия. Откритите меки организми сочат, че в този случай те са се запазили в спокойна, богата на кислород морска среда – обстановка, в която останките обикновено се разлагат твърде бързо, за да се фосилизират.
Spike-Toothed Worm and Other Creatures Lived in Grand Canyon 500 Million Years AgoSpike-Toothed Worm and Other Creatures Lived in Grand Canyon 500 Million Years AgoLearn how the Grand Canyon used to be home to an ancient evolutionary competition that ha... https://t.co/dhSfg1Xnr8 pic.twitter.com/w0jVGXPak3
— Cnews (@ciencia_cnews) July 25, 2025Изследователите посочват, че мястото в Големия каньон е действало като своеобразна „зона на Златокоска“ – нито твърде екстремно, нито твърде бедно, а точно с необходимите условия за развитие, еволюция и оставяне на следа от ранния живот.
Ръководителят на изследването, докторантът Джовани Мусини от Кеймбридж, отбелязва: „Това е било най-желаното място на Земята по онова време – достатъчно храна, светлина и идеална дълбочина. Именно тук еволюцията набира истинска скорост.“
Тези резултати подкрепят теорията за еволюционната надпревара, според която видовете не само се адаптират към околната среда, но и се развиват, за да получат предимство пред конкуриращите ги организми.
Вкаменелостите са открити в слой каловик, известен като „Bright Angel Formation“, където са намерени повечето камбрийски вкаменелости на каньона. Останките датират от период, когато голяма част от основните групи животни едва са започвали да се появяват на Земята. По това време районът на Големия каньон е бил близо до екватора и покрит от плитко море с високи нива на кислород и богата на хранителни вещества вода. Учените предполагат, че фотосинтезиращи микроорганизми са повишавали кислородното съдържание, създавайки оптимални условия за развитието на по-сложни форми на живот.
Екипът е открил над 1500 микроскопични останки, сред които скариди с филтриращи крайници, мекотели с верига от зъби и странни червеи с разклонени усти. Изследването се фокусира върху така наречените малки въглеродни фосили (SCFs) – микроскопични останки от безгръбначни животни, които нямат черупки или кости и рядко се запазват във фосилния запис. В този случай, калното дъно е запазило тялото им в изключително детайлно състояние, позволявайки наблюдение на миниатюрни зъби при скаридоподобни и деликатни редици зъбци при мекотелите.
Сред намерените организми се откроява Kraytdraco spectatus – вид червей, при който устата е гъвкава и покрита със стотици четинести зъби. Открити са общо 967 вкаменелости от този вид, което го прави един от доминиращите животни в тогавашната среда. Kraytdraco е бил с дължина между 4 и 10 сантиметра – сред най-големите представители на местообитанието си – и е събирал хранителни частици от почвата, а не е бил хищник.
Досегашните научни представи са, че сложните органи и структури се развиват бавно и само при сурови условия, но новите данни оспорват това. Палеонтологът Сузана Портър от Университета на Калифорния – Санта Барбара сравнява откритието със ситуация, в която се намират човешки фосили в Ню Йорк, а не само в Антарктида – среда, където животът реално е процъфтявал.
Учените продължават да търсят отговори на въпроса какво е предизвикало така наречения Камбрийски взрив – периода, в който се появяват повечето големи групи животни. Най-разпространената теория е, че повишаването на кислорода в атмосферата преди около 550 милиона години е дало възможност на организмите по-ефективно да превръщат храната в енергия, стимулирайки бързо развитие и появата на хищници и нови форми на живот.
Големият каньон, с дължина 446 км и дълбочина над 1,6 км, се очертава като едно от най-важните места в света за изучаване на произхода и ранната еволюция на сложния живот, ако дори малка част от него съдържа толкова богати и добре запазени вкаменелости.
Прочети цялата публикация