Русия вече не се счита за обвързана! Предстои ли нова надпревара във въоръжаването?

Министерството на външните работи на Русия в понеделник обяви, че вече няма да спазва приетия от нея едностранно мораториум за разполагането на ракети със среден и малък обсег.

В изявление на руското външно министерство се казва, че Москва „вече не се счита за обвързана“ от „по-рано приетите самоограничения“ по Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег, като се отбелязва, че САЩ се готвят да разположат ракети със среден обсег в Европа и в Азия.

Вашингтон в продължение на повече от десет години обвиняваше Москва, че нарушава договора и Русия вече използва ракети с обсег, забранен от договора, по време на войната си срещу Украйна, отбелязва изданието, пише вестник „Ню Йорк Таймс“.

Договорът от 1987 г., известен също като Договор за ядрените сили със среден обсег, забраняваше разработването и разполагането на балистични и крилати ракети с обсег от 500 до 5500 километра, посочва изданието. В резултат на подписването на споразумението от тогавашните лидери на двете страни - Михаил Горбачов и Роналд Рейгън, са унищожени над 2600 съветски и американски ракети и това е считано за значим пробив по време на Студената война.

През 2019 г., по време на първия мандат на президента Доналд Тръмп, САЩ се изтеглиха от споразумението, припомня вестникът. Администрацията на Тръмп твърдеше, че Русия отдавна нарушава договора с разработването и разполагането на крилати ракети 9M729 за системата „Искандер“. Русия отричаше, че тези ракети имат по-голям обсег от посочения в договора. Тогава Москва заяви, че няма да разполага подобни оръжия, стига Вашингтон да не го прави също.

Окончателното разпадане на договора предизвика опасения сред западните страни от връщане към опасна надпревара във въоръжаването в стила на Студената война, при която разположени в Европа руски ракети с ядрени бойни глави биха могли да достигнат европейските столици за броени минути, без предупреждение или възможност за отбрана, пише „Ню Йорк Таймс“.

„Възможно е датата на руското обявление да остане в историята като началото на нова ракетна криза в Европа“, смята руският военен експерт Юрий Федоров, цитиран от независимия вестник „Москоу Таймс“. „Ще има надпревара във въоръжаването с ракети и от двете страни“, смята той. „Ще трябва да преживеем доста напрегнат период, когато ракети се разполагат както на Запад, така и на Изток“, посочва Федоров.

Въпреки засиленото напрежение между Москва и Запада, отмяната на мораториума от страна на Русия „не трябва да се разглежда изолирано като някакъв апокалипсис – то е част от играта на Русия за ядрена ескалация“, коментира обаче бившият руски дипломат Борис Бондарев.

„За широката общественост това не променя фундаментално ситуацията. Когато една ядрена сила в продължение на четири години често заплашва други страни с ядрени удари, ние отдавна живеем в тази реалност – никакви мораториуми или тяхната отмяна не променят това по никакъв начин“, посочва той.

Русия неотдавна заяви, че ще предприеме „огледални мерки“, включително укрепване на крайбрежните сили на Военноморските сили и разширяване на разполагането на хиперзвукови оръжия, ако САЩ разположат ракети със среден или по-малък обсег където и да било по света, посочва „Москоу Таймс“.

„Основният приоритет на Русия е да осигури навременното откриване и прехващане на такива ракетни изстрелвания, като същевременно финализира всички аспекти на масовото производство и разполагането на свои собствени подобни ударни системи, включително хиперзвукови оръжия“, заяви руският президент Владимир Путин през декември.

Путин също така обяви миналата седмица – само няколко дни преди отмяната на мораториума – че Русия ще засили серийното производство на експерименталната балистична ракета „Орешник“, която има обсег до 5500 километра и е способна да носи ядрени бойни глави, отбелязва „Москоу Таймс“.

Николай Соков, бивш съветски и руски преговарящ по контрола над оръжията и старши научен сътрудник във Виенския център за разоръжаване и неразпространение, казва, че изстрелването на ракетата „Орешник“ срещу Украйна миналата година на практика е сигнализирало, че Русия вече не спазва мораториума.

С окончателния край на Договора за ядрените сили със среден обсег, последната останала спогодба, ограничаваща ядрените арсенали на САЩ и Русия, е договорът „Нов СТАРТ“ (New START) от 2011 г., който налага ограничения върху стратегическите ядрени оръжия, включително междуконтиненталните ракети, пише вестник „Таймс“. Той влезе в сила по време на президентския мандат на Дмитрий Медведев и изтича идния февруари.

Анализатори предупреждават, че ако не бъде подновен, това вероятно ще доведе до нова надпревара във въоръжаването, отбелязва изданието. През април Кремъл заяви, че е „много трудно да си представим“ как биха могли да започнат преговори за подновяване на договора на фона на напрежението около войната в Украйна.

Нови двустранни споразумения за ядрените оръжия между САЩ и Русия в близко бъдеще са „много малко вероятни“, защото не съществува необходимото ниво на доверие за преговори и за изпълнение на евентуални споразумения за контрол над въоръженията, смята Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник по военни науки в Кралския институт на Обединените въоръжени сили (RUSI – Royal United Services Institute) в Лондон, цитиран от вестник „Бостън Хералд“.

САЩ все повече се фокусират върху други заплахи - както администрацията на президента Джордж Буш, така и тази на Тръмп се изтеглиха от договори за ограничаване на оръжията с Русия, като част от мотивите им бяха опасения, че споразуменията не налагат ограничения върху натрупването на ядрени оръжия от други страни, като Иран и Китай, отбелязва изданието.

Тъй като Китай все повече се превръща в конкурент на САЩ по отношение на броя на ядрените оръжия, това може да доведе до „конкурентна спирала“, в която Вашингтон може да разработи повече ядрени, както и конвенционални оръжия, за да противодейства на това, което възприема като заплаха от страна Пекин, посочва Каушал. Всяко увеличаване на арсенала на САЩ от оръжия със среден или голям обсег може от своя страна да накара Русия да увеличи собствения си ядрен арсенал, добавя той.

„Това не означава, че в бъдеще не може да има дипломатически процес за решаване на този въпрос. Но изглежда, че поне за момента настроението е да се строят (ракети), а не да се водят преговори“, заключава експертът по контрол над оръжията Андрей Баклицки.

Прочети цялата публикация