Учени откриха "междузвездни тунели", свързващи Слънчевата система с други звезди

Космосът е гигантско и неспиращо да расте място, което крие безбройни тайни и мистерии, а сега учените разкриха още една.

Екип от учени от института „Макс Планк“ обяви, че е идентифицирал междузвездни тунели, които свързват нашата Слънчева система с далечни звезди. В ново изследване са регистрирани два горещи тунела от разредена плазма, простиращи се през огромни райони от междузвездното пространство.

Използвайки хиляди измервания на рентгеновото излъчване, събрани с телескопа eROSITA – сателит, изстрелян през 2019 г., учените установяват, че Слънцето се намира в центъра на т.нар. „местен горещ балон“ – област с ниска плътност, обхващаща около 300 светлинни години. От този регион излизат два основни междузвездни тунела. Единият канал се простира в посока към съзвездието Кентавър, прониквайки през по-студени райони на междузвездната среда, докато другият свързва Слънчевата система със съзвездието Голямо Куче. Според авторите на изследването, двата канала вероятно са част от по-голяма разклонена система, която преминава между различни райони на звездообразуване.

Известно е, че Слънчевата система се намира в особена област на по-горещо и по-рядко пространство, позната като „местния горещ балон“. Смята се, че този регион е „гробище на свръхнови“, оформено от експлозиите на масивни звезди преди 10–20 милиона години. При края на жизнения си цикъл тези звезди избухват като свръхнови, изпращайки мощни вълни от гореща плазма, които изместват газ и прах, оставяйки след себе си гореща, нископлътна кухина. Областта е предложена за обяснение на измерванията на т.нар. „меки рентгенови лъчи“, които не могат да преминават големи разстояния през междузвездната среда, освен ако не се намират в регион, където рентгеновата плазма е изтласкала всичко останало.

Измерванията, направени от eROSITA на разстояние 1,5 милиона километра от Земята, са комбинирани с данни от предишния немски рентгенов телескоп ROSAT, стартиран през 1990 г., за да бъде изготвена най-детайлната рентгенова карта на Вселената досега. Анализът показва, че регион от балона е значително по-горещ от околността, като това представлява междузвезден тунел в посока Кентавър. Допълнително е установен и по-прецизен маршрут на вече известния тунел към Голямо Куче, за който се смята, че достига до мъглявината Гъм, разположена на около 1500 светлинни години от Земята.

Проучването, публикувано в списание Astronomy & Astrophysics, показва, че тези тунели вероятно са част от широко разпространена система, която свързва райони, изпълнени с гореща фаза на междузвездната среда. Анализът на данните разкрива и друга особеност: Галактическият север е значително по-хладен от Галактическия юг, което означава, че местният горещ балон се разпростира по посока, където има най-малко съпротивление – встрани от галактическия диск.

Смята се, че тази мрежа от междузвездни тунели се поддържа от взривовете на звезди – както от свръхнови, така и от интензивните звездни ветрове на новоформиращи се звезди. Вълната от свръхнова, оформила местния горещ балон, е изтласкала газ и прах към периферията, създавайки условия за образуване на нови звезди. Тези нови обекти от своя страна излъчват потоци горещи газове и радиация, които се разпростират до следващите зони на звездообразуване. Този процес, известен като „звездна обратна връзка“, се смята за основен фактор, оформящ структурата на галактиката.

Изследването носи и нови данни за произхода на Слънчевата система. Според учените нашето Слънце не е възникнало в рамките на местния горещ балон, а е попаднало там случайно преди няколко милиона години – изключително кратък период в сравнение с неговата възраст от 4,6 милиарда години. Случайното разположение на Слънцето в тази област се дължи на непрекъснатото му движение през галактиката.

Прочети цялата публикация