ISW: Путин иска вето, а не мир с Украйна

Русия настоява да има право на вето върху всякакви западни гаранции за сигурност за Украйна - в опит да провали текущите усилия на САЩ и Европа за траен мир в Украйна. Руският външен министър Сергей Лавров заяви на 20 август, че всякакви сериозни дискусии без руско участие са "път към никъде".

Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).

Предоставянето на право на вето би позволило на Кремъл да диктува условия, които ще отслабят Украйна за поредно руско нашествие. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова наскоро заяви, че Русия не може да толерира присъствието на войски от държави членки на НАТО в Украйна като част от каквито и да било гаранции за сигурност.

Европейските лидери наскоро публикуваха съвместно изявление, в което потвърждават, че никое мирно споразумение не трябва да поставя ограничения върху въоръжените сили или върху сътрудничеството с трети държави, нито пък Русия може да има право на вето върху пътя на Украйна към присъединяване към Европейския съюз (ЕС) или НАТО.

Вицепрезидентът на Европейската комисия (ЕК) Кая Калас заяви на 19 август, че на руския президент Владимир Путин не може да се има доверие да спази обещания.

Кремъл изглежда настоява всички гаранции за сигурност да се основават на предложените в рамковия протокол от Истанбул от 2022 г., който би дал на Русия и нейните съюзници правото да налагат вето върху западната военна помощ за Украйна и би оставил Украйна безпомощна пред лицето на бъдещи руски заплахи.

Гаранциите за сигурност, предложени в проекта за Истанбулски протокол от 2022 г., третират Русия като неутрална "държава гарант" за сигурността на Украйна, заедно с другите постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, без да идентифицират Русия като воюваща страна във войната.

Кремъл продължава да показва, че Путин не желае да проведе незабавна двустранна среща с украинския си колега Володимир Зеленски в срока, предложен от президента на САЩ Доналд Тръмп. Лавров заяви на 20 август, че Путин е потвърдил готовността си да продължи преките преговори с Украйна във формат "Истанбул".

Руските и украинските делегации са участвали в три кръга двустранни разговори в Истанбул от февруари 2025 г. насам, които са довели до размяна на военнопленници.

Лавров твърди, че срещата на върха между Путин и Зеленски ще изисква сериозна подготовка и може да отнеме време. Няколко американски представители заявиха, че Путин е обещал на Тръмп да се срещне със Зеленски след многостранната среща на върха между лидерите на САЩ, Украйна и Европа на 18 август.

На 18 август Тръмп заяви, че Зеленски и Путин трябва спешно да се срещнат и че твърде дългото чакане преди двустранна среща на ниво лидери би довело до хиляди смъртни случаи.

Руската икономика продължава да се бори с бюджетни дефицити в резултат на увеличените разходи за отбрана и западните санкции. "Ройтерс" съобщи на 20 август, че руското правителство се готви да увеличи данъците и да намали разходите си, опитвайки се да поддържа разходите си за отбрана на фона на икономическото охлаждане.

Данните на руското Министерство на финансите показват, че Кремъл е отчел бюджетен дефицит от 4,9 трилиона рубли (около 61 милиарда долара) от януари до август 2025 г., надвишавайки целта за цялата година.

Председателят на Комисията по бюджет и финансови пазари към Съвета на федерацията на Русия Антатолий Артамонов заяви в края на юли 2025 г., че Русия трябва "спешно да започне фискална консолидация" на фона на все по-песимистични икономически показатели и спад в приходите от петрол и газ.

"Ройтерс" съобщи, че Русия харчи над 17 трилиона рубли (около 211 милиарда долара) или 41 процента от федералния си бюджет за отбрана и национална сигурност. Източник от руското правителство заяви, че разходите на Русия за отбрана вероятно представляват повече от заявените осем процента от руския БВП и оцени, че е малко вероятно разходите за отбрана да намалеят през 2026 г. или в случай на прекратяване на огъня.

Руското правителство все повече изтегля средства от секторите на здравеопазването и образованието, а руските власти настояват Русия да преразпредели средства от бюджетни пера, несвързани с отбрана, към сектора на отбраната. "Ройтерс" съобщи, че Русия има относително ниско съотношение на дълга към БВП от около 20 процента; този показател обаче е много по-малко важен, тъй като Русия е държава, която използва приходи от петрол и газ и руския суверенен фонд за финансиране на войната си в Украйна. Суверенният фонд е държавен инвестиционен фонд, от който Русия тегли пари, за да избегне натрупване на дълг, но Путин постоянно изчерпва ликвидните резерви на фонда, за да финансира войната си в Украйна.

Русия застрашава икономическата си стабилност и препитанието на руските цивилни, за да захранва все повече своята отбранително-индустриална база и да поддържа военните усилия в Украйна. Русия е изправена пред нарастващ списък с разходи от войната, включително предоставяне на компенсации на военнослужещи и техните семейства, разширяване и спонсориране на кампании за набиране на персонал за войната в Украйна.

Руските представители многократно са се опитвали да убедят руското население, че федералният бюджет дава приоритет на гражданските и социалните разходи, като същевременно продължава да отделя по-големи суми от бюджета за разходи за отбрана.

Руското правителство също трябва да се справи и с бъдещите разходи за компенсиране на ветераните и техните семейства, като им предоставя финансова, медицинска и психологическа подкрепа от правителството през следващите десетилетия.

Вторичните мита вероятно принуждават Русия да продава петрол под пазарната цена, което може да намали входящия поток от чуждестранни средства в руската икономика и да изчерпи основния източник на богатство на Русия. Bloomberg съобщи на 20 август, че държавните петролни рафинерии на Индия са закупили увеличено количество руски петрол от 18 до 19 август. Руският заместник-търговски представител в Индия Евгений Грива заяви пред Bloomberg на 20 август, че Русия очаква Индия да продължи да купува руски петрол заради петпроцентната отстъпка.

Bloomberg съобщи, че китайските петролни рафинерии са увеличили покупките на петрол, тъй като някои индийски компании са се оттеглили през август на фона на заплахите на САЩ за тарифи.

Съобщава се, че Кремъл обмисля смяната на председателя на Руския следствен комитет (Следком) Александър Бастрикин, вероятно като част от усилията за формиране на по-млад елит. Московският бизнес вестник "Ведомости" съобщи на 20 август, че Кремъл разглежда Бастрикин за вакантната позиция на председател на Върховния съд на Русия.

Неопределени източници, близки до руската президентска администрация, Върховния съд и съдебната общност, заявиха пред "Ведомости", че замяната на Бастрикин представлява възможност за "внасяне на нова кръв" в Следком, като се има предвид, че Бастрикин ръководи Следком от 2011 г. и наближава 72-годишна възраст. Кремъл позволи на Бастрикин да остане на поста си след 70-годишна възраст през септември 2024 г.

Замяната на Бастрикин от Кремъл е в съответствие с неотдавнашната практика на Путин да преназначава по-възрастни членове от вътрешния си кръг на други позиции, вместо да ги пенсионира или уволнява. Както се вижда от назначаването на бившия секретар на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев да ръководи руската корабостроителна индустрия през май 2025 г.

Прочети цялата публикация