ISW: Путин не желае мирни преговори, но не го признава пред света

Руският външен министър Сергей Лавров в интервю за NBC потвърди изричния отказ от страна на Кремъл на предложените от САЩ инициативи за мир в Украйна. Руски представители са обяснили военните цели на по време на срещи с американския президент Тръмп и други представители.

Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).

Лавров повтори, че Русия разглежда разширяването на НАТО и предполагаемото "нарушаване на руските интереси за сигурност" като една от "основните причини" за войната. Русия има "задължение" да подкрепя и защитава онези, които споделят ценностите на "Руския свят".

Лавров продължава да представя погрешно украинския президент Володимир Зеленски като пречка за траен мир в Украйна, за да отвлече вниманието от нежеланието на Кремъл да участва в преговори по предложения от Тръмп график. Лавров заяви, че Зеленски "няма да разреши въпросите на Кремъл" с Украйна.

Зеленски многократно е посочвал през последните дни, че е готов да обсъди териториални въпроси на двустранна среща с Путин.

Лавров твърди, че Зеленски се противопоставя на желанията на Тръмп относно членството в НАТО и отказва да отмени закони, свързани с определените от Русия "основни причини" за войната. Лавров намекна, че всяка среща между Зеленски и Путин би била безполезна, предполагайки, че Путин не желае, освен ако Украйна не се съгласи с първоначалните военни искания - военна, политическа и културна капитулация на Украйна.

Лавров отговори на въпрос дали той и Путин признават Зеленски за "легитимен лидер на Украйна", като заяви, че "ние го признаваме за де факто глава" на Украйна.

Лавров твърди, че Кремъл е готов да се срещне със Зеленски "в това си качество", но "когато става въпрос за подписване на правни документи... Русия ще се нуждае от много ясно разбиране от всички, че лицето, което подписва, е легитимно". Лавров лъжливо твърди, че "Зеленски в момента не е "легитимният лидер на Украйна съгласно украинската конституция. Лавров продължава месеци наред опитите на Кремъл да се възползва от невъзможността Украйна да провежда избори по време на войната и умишлено да декларира погрешно украинската конституция и закони.

Украинските сили удариха руска енергийна инфраструктура в Ленинградска и Самарска области в нощта на 23 срещу 24 август. Украинският Генерален щаб съобщи, че елементи на Украинската служба за сигурност (СБУ) и Силите за специални операции са извършили удар с дрон срещу пристанището Уст-Луга в Ленинградска област.

Украинската телевизионна компания "Суспилне" заяви, че СБУ и ССО са нанесли удари по газопреработвателния комплекс "Новатек", който е най-големият производител на втечнен природен газ в Русия, може да преработва до 6,9 милиона тона суровина годишно и е ключов руски логистичен център в Балтийско море за износ на енергийни ресурси.

Украинският Генерален щаб съобщи, че украинските сили, включително от Главното разузнавателно управление (ГУР) на Украйна и Силите за безпилотни системи (СБС), също са нанесли удари по нефтопреработвателната завода в Сизран в Самарска област в нощта на 23 срещу 24 август.

Кремъл разчита на приходи от петрол, за да финансира войната си в Украйна, а украинските удари с голям обсег продължават да заплашват икономическата стабилност на Русия.

Западните партньори на Украйна продължават да предоставят военна помощ на Украйна, включително чрез закупуване на американско оръжие. Двама американски служители заявиха пред Wall Street Journal (WSJ) на 24 август, че Съединените щати са одобрили продажбата на 3350 ракети с въздушно изстрелване с боеприпаси с голям обсег (ERAM) на Украйна и съобщиха, че системите ще пристигнат в Украйна след шест седмици (около средата на октомври 2025 г.).

ERAM са част от пакет оръжия за Украйна, финансиран предимно от Европа, който включва други системи за противовъздушна отбрана и системи за управляеми залпови ракети. Норвежкото министерство на отбраната обяви на 24 август, че Норвегия е отпуснала около 694 милиона долара за закупуване на две системи за противовъздушна отбрана Patriot и други форми на противовъздушна отбрана за Украйна.

Норвежкото министерство на отбраната отбеляза, че Германия също допринася финансово за закупуването на системите за противовъздушна отбрана. Канадският премиер Марк Карни заяви, че около 722 милиона долара от около 1,44 милиарда долара военна помощ, която Канада обеща на Украйна през юни 2025 г., ще бъде използвана за доставка на бронирани машини, дронове и боеприпаси, които ще пристигнат в Украйна още през септември 2025 г.

Украйна и Русия проведоха поредна размяна на военнопленници, включваща ограничен брой украински журналисти и държавни служители, на 24 август. Украинският координационен щаб за третиране на военнопленници и руското Министерство на отбраната (МО) съобщиха, че Украйна и Русия са разменили по 146 военнопленници.

Русия освободи и трима цивилни, двама журналисти и бившия кмет на Херсон Володимир Миколаенко, а Украйна освободи и осем жители на Курска област. Украинският координационен щаб за третиране на военнопленници съобщи, че тази размяна е в съответствие със споразуменията, постигнати от страните в Истанбул на 2 юни. Обединените арабски емирства (ОАЕ) посредничиха при размяната.

Прочети цялата публикация