Калоян Методиев: Заводът за барут, който влуди "държавните" мъже напомня за думите на Хамлет: "Има нещо гнило в Дания"

Митичният завод за барут, който влуди "държавните" мъже ми напомня за думите на Хамлет: "Има нещо гнило в Дания". 1. Адвокатите на завода: Румен Радев и Бойко Борисов. Унизително поведение, недостойно за европейски политици. И двамата се държаха като евтини лобисти, сервилничеха пред директора на "Райнметал" - работа за икономически аташета. Като знаем какво им е портфолиото (Боташ, вафлени магистрали, ремонти на ремонта и т.н.) , това ще е поредната схема. Толкова напъни от президент и мандатоносител не за национално развитие, смърди на лобизъм. Нямам никакво доверие и на двамата. 2. Предприятието: Българската страна влиза с 49%, терен, хора, пари, а "Райнметал" с 51%. Официално по думите на министъра на отбраната. #С някакви сложни схеми от заеми. На това му се вика неравнопоставеност. Терминът в деловите среди е "маймунски бизнес". Вече редица икономисти предупредиха, че се готви приватизацията на ВМЗ през този квази джойнт-венчър. 3. Технологията. Яростните защитници на завода за барут обясняват, че немската страна давала технологията. От нас останалото. И памук ще има за гледане. Много смях видях из социалните мрежи. Толкова ли туземни изглеждаме. Барутът е измислен от китайски монаси през 9 в. сл. Хр. Тогава е бил иновация. Технологии днес са дронове, изкуствен интелект, чипове.... Такива инвестиции са интересни. Барут може да си произвеждат без проблем и българските инженери. Много обидно отношение. Имаме проблеми, но не сме нация от идиоти. 4. Исторически контекст. Нито една държава, която иска да има икономическа сигурност, не се връзва само с една друга. Рискът се разпределя - доставки, инвестиции, ресурси, връзки. Ковид кризата бетонира това правило. Българската икономика в момента е дълбоко свързана с германската. Ако тя е в рецесия и ние влизаме. В периода 1919-1945 българската икономика е ориентирана почти напълно (над 90%) към немската. Всяка криза в Германия автоматично става и криза у нас. Затова има една хубава английска поговорка: "Никога не си слагай всички яйца в една кошница". Партньори и приятели сме с германците, много сме свързани, но е редно да си диверсифицираме нашите рискове. Това е икономическа сигурност и здрав разум. 5. Историческият опит. У нас има няколко изследвания за българо-германските отношения. Последното, което четох е на Мария Колева: "Германската икономическа политика към България между двете световни войни 1919-1939". Там може да се прочете за скандалите за военни доставки и производство, за неразплатени договори между българската страна и "Райнметал Борсиг" (1937, 1938). Има документирани редица търкания за пари. Някои кредити по тези сделки изплащаме до 1946 година. Предполагам, че Радев и Борисов не са я чели. А би било хубаво. В заключение, като гледам лобистите, "модерната" технология, теорията на риска и историческия опит , никак не съм оптимист за смисъла от неговото построяване. Екологично-чисти, високо технологични, свързани с лека промишленост и земеделие производства, с изграждане на национален капацитет ми се струват доста по удачни за нашата икономика и нейното бъдеще.

Прочети цялата публикация