Френското правителство падна. Какво следва сега?

Вотът на недоверие, гласуван от френския парламент, е водеща тема в западния печат днес, пише БТА.

"Френското правителство падна. Какво следва сега?", пита в. "Ню Йорк таймс", като отбелязва, че се очаква президентът Еманюел Макрон да назначи нов премиер, като отхвърли призивите за нови избори или оставка.

Съюзникът на Макрон Франсоа Байру спечели само 194 гласа на депутати, 364 се обявиха "против" правителството му, отбелязва британският в. "Гардиън". Очаква се той официално да подаде оставката си днес.

Сега Макрон ще бъде изправен пред предизвикателството да назначи третия си премиер в рамките на една година и петият - от началото на втория си мандат. Неговата канцелария вече съобщи, че изборът ще бъде направен "през идните дни".

Байру сам поиска гласуването на доверие като последен отчаян опит да получи подкрепа за мерките за икономии, целящи да намалят държавния дълг, припомня британското издание. Преди гласуването той призова за излизане от "дълговото блато" и намирането на компромис за бюджета.

Френският в. "Монд" публикува мнението на специалиста по конституционно право Денис Баранже, че проваленият вот на доверие е логично продължение на "претенцията на един човек да управлява сам, без мнозинство и програма". Според него изходът от кризата трябва да мине през мобилизиране на механизмите на парламентарната система.

Падането на Франсоа Байру след обявяването на общата политика вчера беше напълно предвидимо. В парламентарната система правителство без мнозинство е жив мъртвец. Франсоа Байру просто по свой избори постави датата на смъртния акт, който можеше да бъде изготвен веднага след като правителството му бе съставено.

Тъй като досега обаче това правителство се измъкваше от тази съдба, изглежда никой не очакваше провала.

Макар и изолиран лидер на хетерогенно и малцинствено правителство, Франсоа Байру също не положи големи усилия да протегне ръка към онези опозиционни сили, с които биха били възможни споразумения. Как да не направим паралел между това и не по-малко саморазрушителното разпускане на парламента, обявено от президента Еманюел Макрон през юни 2024 г., пита Баранже.

Проваленият вот на доверие беше провал на един човек - премиера Байру - но и провал на една идея - тази на компромиса, пише френският в. "Либерасион".

В момента тази идея не е много популярна в публичния дебат в много от демократичните държави около нас. Тя не е в центъра на френската политическа култура. Компромисът, от друга страна, е двигателят на центристката идентичност на Франсоа Байру. Той го заяви вчера от трибуната: "Вярвам в компромиса."

Това обаче води и до въпроса - защо премиерът не потърси с всички сили повече компромиси през последните девет месеца? Защо не ги поиска по въпросите за пенсиите, за данъчното облагане на най-богатите, за данъчното облагане на мултинационалните компании?

Това е още по-неразбираемо, като се вземе предвид, че в парламентарна обстановка, в която той беше лишен от мнозинство, беше длъжен да го направи. И тази обстановка няма да се промени с оставката на правителството на Франсоа Байру.

Компромисът не е политическа цел сама по себе си. Не е абсолютна добродетел по всички въпроси, при всички обстоятелства, с всеки (и със сигурност - не с "Националния сбор" на Марин льо Пен, отбелязва френското издание). Той е обаче в сърцевината на бюджетното уравнение, което бъдещият министър-председател ще трябва да реши.

"Франция е новата Италия", пише на свой ред британският в. "Телеграф" в анализ, сравнявайки Франция с Италия, която е известна с честата смяна на правителства.

За разлика от Рим обаче Париж не дава признаци да прави реформите, които в момента водят Италия към възход, отбелязва британското издание.

Прочети цялата публикация