Президентът на Казахстан очерта визията за дигиталното бъдеще на Казахстан

Президентът Касъм-Жомарт Токаев произнесе годишното си обръщение за състоянието на нацията: „Казахстан в ерата на изкуствения интелект: ключови задачи и техните решения чрез цифрова трансформация“. Държавният глава представи амбициозна програма за реформи с фокус върху дигиталната трансформация, модернизацията на инвестициите, глобалната свързаност и институционалното обновление.

В основата на обръщението беше решимостта на Казахстан да бъде лидер в ерата на изкуствения интелект. Президентът Токаев обяви създаването на ново Министерство на изкуствения интелект и дигиталното развитие, което ще се ръководи от специалист на ниво вицепремиер. Новият орган ще оглави прехода на Казахстан към това, което той описва като „напълно дигитална нация в рамките на три години“. Президентът призова за бързо приемане на всеобхватен цифров код, обхващащ изкуствения интелект, големите данни и платформената икономика и нареди на правителството да осигури пълна интеграция на ИИ във всички сектори на икономиката.

„Изкуственият интелект вече не е абстрактно понятие“, каза Токаев. „Той вече оказва влияние върху мирогледа и поведението на хората, особено на младите хора. Трябва да сме подготвени за тази реалност. Казахстан няма друга алтернатива, освен да приеме тази трансформация“.

Той също така подчерта значението на финансовите иновации, обявявайки създаването на Държавен фонд за цифрови активи за изграждане на стратегически крипто резерв и призовавайки за приемане до края на годината на нов банков закон, за да се стимулират финтех и да се привлекат нови участници на пазара.

Наред с дигиталната трансформация, президентът акцентира върху инвестициите и икономическата модернизация. Той призова за подновяване на казахстанската система за привличане на инвестиции, като отбеляза, че прекомерната бюрокрация е подкопала ефективността. „Привличането на инвестиции е приоритет, който изисква нови подходи“, заяви той, като подчерта, че премиерът е пряко отговорен за надзора на този процес. Токаев предложи също въвеждането на Индекс за привлекателност на регионалните инвестиции, за да се търси отговорност от местните власти за техните икономически резултати, като същевременно призова за преосмисляне на ролята на Националния фонд. „Ресурсите на Фонда трябва да се използват разумно за финансиране на обещаващи проекти с висок пазарен потенциал“, каза той.

Транспортът и логистиката заемат важно място, тъй като Казахстан продължава да укрепва ролята си на жизненоважен мост между Европа и Азия. Токаев обяви предстоящото завършване на двойната железопътна линия „Достък–Мойънтъ“, проект, който той определи като „от особено значение за коридора Изток-Запад“, и обеща своевременен напредък по други ключови железопътни връзки. Той заяви, че до октомври трябва да бъде стартирана единна интелигентна товарна цифрова митническа и логистична платформа, която да позволява на частните оператори равен автоматизиран достъп до митническата и логистичната инфраструктура. В авиацията той повтори стратегическата амбиция на Казахстан да стане водещ център в евразийското пространство, подкрепена от предложението за създаване на национален товарен превозвач с чуждестранни партньори и интегриране на нови летища в глобалните логистични вериги.

По отношение на външната политика президентът Токаев препотвърди многовекторния подход на Казахстан, подчертавайки важността на баланса и конструктивния ангажимент. Той приветства резултатите от последните срещи на високо равнище, включително диалога между САЩ и Русия в Аляска и усилията за мир между Азербайджан и Армения, и подчерта нарастващите партньорства на Казахстан с Китай, Турция, Централна Азия, Европейския съюз и САЩ. В перспектива той подчерта необходимостта от реформа на Организацията на обединените нации, особено на нейния Съвет за сигурност. „ООН все още няма алтернатива, но реформата е закъсняла, преди всичко на нейния ключов орган - Съвета за сигурност“. Той добави, че ще представи вижданията на Казахстан за глобалната реформа по време на предстоящата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Президентът предложи и мащабна институционална реформа, която ще има дългосрочни политически последици. Той предложи преход към еднокамарен парламент, като въпросът ще бъде решен с национален референдум през 2027 г. Токаев настоя, че процесът трябва да бъде прозрачен и консултативен: „Убеден съм, че е необходимо да се води открит диалог с хората по такива съдбоносни въпроси. Само тогава ще продължим напред по пътя на изграждането на справедлив и силен Казахстан“.

Президентът очерта и по-широки национални приоритети. Те включват предоставяне на специален статут на град Алатау като нов иновационен център, приемане на нов строителен кодекс до края на годината, създаване на единна цифрова карта на земните ресурси и преследване на дългосрочни стратегии за продоволствена сигурност и управление на водите. Той призова за продължаване на възстановяването на Аралско море, съвместни усилия за опазване на Каспийско море и ускорено използване на модерни технологии за пестене на вода.

В социалната политика Токаев призова за реформа на обширната система на обезщетения в Казахстан, за да се гарантира устойчивост и справедливост, заедно с мерки за укрепване на пенсиите, разширяване на здравеопазването и подобряване на финансовата грамотност. Той също така подчерта ролята на образованието в подготовката на следващото поколение за ерата на ИИ, като подчерта програмите за интегриране на ИИ в училищните програми и за разширяване на цифровото обучение за учениците от селските райони.

В края на речта си президентът Токаев подчерта обединяващите принципи на законността, реда и патриотизма, докато Казахстан се ориентира към глобалните промени. „Ако нашият народ е единен и вътрешната ситуация е стабилна, ще преодолеем всички трудности и ще посрещнем всяко изпитание“, каза той.

Прочети цялата публикация