Навигацията на Господ

15 август 2025 г. Катастрофа в София между лек автомобил и автобус от нощния градски транспорт. Зад волана е Виктор Илиев, който има книжка от месец. Инцидентът става около 2 часа през нощта на кръстовището на бул. „Константин Величков“ и бул. „Възкресение“. При инцидента загива лекарят от сирийски произход Иса Али. По време на заседание на Софийска градски съд стана ясно, че непосредствено преди сблъсъка Илиев е карал колата със скорост 199 км/ч, форсирал я е по завоите, въртейки гуми, минавал е на червен светофар. Това се разбра от показанията на Севда Крумова и Емил Емилов, които са се возили в колата на обвиняемия. Третият пътник е била приятелката му Веса Александрова. Това са факти, черна статистика, която четем всеки ден. Ден, час, смърт на пътя… Ежедневие, някак. Но не за това ще стане въпрос, а за Навигацията на Господ, защото „човек предполага, а Господ разполага“. Нали така! Шофьорът на автобуса На 14 август си е почивал, най-вероятно. Вършил е обикновенни някак неща. Ежедневни. Сигурно е бил ведър, вървял си е денят, заобиколен от близките си. Нормален ден, като всички други. Следобед сигурно е дремнал, за да може да изкара нощната смяна. Сигурно си е полежал, гледал е на телефона си, за да види къде какво става. И така идва време, за да отиде на работа. И отива, закача се с колегите, взима си пътния лист, качва се на автобуса и работната му смяна започва. Започва така, както сигурно стотици други нощни смени. Вечер в София движението е слабо, бръмчат таксита, както се казва, а той си кара автобуса. Нормална вечер като много други. Загиналият лекар На 14 август става сутринта и отива на работа, за да помага на хората. Нали лекарите това правят – помагат. Среща се с редица пациенти, говори с тях, слуша ги, за да разбере какво им е, после им казва какво да пият, за да се оправят. Комуникира, помага. Привечер се прибира вкъщи, отърсва се от болежките на хората. Почива си на дивана, гледа си телефона, слуша новините. Решава да подремне, за да стане към 1 часа през нощта и да отиде до софийското летище, за да посрещне семейство, защото през последните години активно помага на бежанци. Отива на спирката, чака да дойде автобусът, качва се. Започва да си ровичка в телефона, за да минава време. Автобусът спира на светофара на кръстовището на бул. „Константин Величков“ и бул. „Възкресение“. Пред автобуса има две таксита. Най-обичайната гледка през нощта. Виктор Илиев На 14 август става сутринта. Ден като ден. И като предишния, и като по-предишния. Цъка на телефона да види какво става. Пише си с приятели. Забавлява се. Става обед, излиза. Пише на приятелката си. Всичко е точно, денят си върви. Вижда се с приятелката си. Щастливи са. Казва ѝ, че вечерта ще вземе готина кола и ще бръмчат из София, когато няма трафик. Вижда се и с приятели, ще ги вози и тях. По някое време взима колата, качват се. Колата е хубава, може да набира бързо, готина е. Кефят се, обикалят. Виктор натиска педала, колата набира. Готино им е. В един момент Виктор засилва, вече са на бул. „Константин Величков“, колата се движи с висока скорост. Шофьорът Шофьорът на автобуса чака на червен светофар. Просто гледа накъде напред и чака да потегли. Лекарят Седи си в автобуса, блуждае с поглед, просто гледа нощна София. Виктор Вече кара колата много бързо. Не успява да вземе завоя по бул. „Възкресение“, просто не преценява скоростта. Губи контрол, удря се в бордюра на трамвайната линия, колата отскача от бордюра и се забива в автобуса. Навигацията на Господ И пак да кажем – „човек предполага, Господ разполага“. В точно определен ден и час съдбите на няколко човека се преплитат. Шофьорът просто чака да светне зелено. Лекарят просто си седи в автобуса. Виктор просто кара много бързо. И така до секундата на сблъсъка, до полета на колата, до смъртта на един човек. До този момент животът на всички е бил просто обикновен. Един отминал ден – 14 август, в който всеки си е живял нормално. И един 15 август, в който се намесва Господ. Защото неговата Навигация е друга. Все още хората, които дишаме и се радваме на живота, не можем да я разберем. Просто никой не се е върнал от там …, за да разкаже. Някой ще каже съдба, имало да става. И сигурно ще е прав. Животът е хубаво нещо. За другото – дали и то е хубаво, не знаем. Няма свидетели. Просто Господ навигира много неща, включително и онова, за което нищо не знаем. Освен, че ни е мъчно, че ни боли, когато някой тръгне натам. Живот му се казва на това, но Господ ни навигира. PS (1): Всичко за живота на хората на 14 август е чиста измислица и предположение. Но е важно, защото 14 август е бил обикновен ден. PS (2): Всичко в момента на катастрофата е реалност (дали такова е било поведението на хората също е измислица), но катастрофата се случи. PS (3): СПРЕТЕ СЕ, КАРАЙТЕ БАВНО, ВАЖНО Е ДА СТИГНЕТЕ. Пускайте всички, които ви ръкомахат, псуват, изкарват луди, защото сте бавни, защото той/те бързат. Бъдете толерантни на пътя. Пазете се, доколкото можете. Като се приберете, радвайте се на хората около вас. Защото „човек предполага, а Господ разполага“ – според неговата НАВИГАЦИЯ.

Прочети цялата публикация