Цената, която Великобритания плаща за Брекзит

Американският президент Тръмп не идва с празни ръце за визитата си във Великобритания – американски компании ще инвестират милиарди на Острова. А британската икономика има спешна нужда от тях, пише АРД.

Впечатляващото посрещане на американския президент Доналд Тръмп в замъка Уиндзор очевидно има и икономически измерения - с голям размах на гостоприемство Великобритания иска да поласкае най-важния си търговски партньор, пише германската обществена медия АРД.

Британската икономика изглежда зависи от това, защото от известно време се намира в затруднено положение. Какво е състоянието ѝ в момента? Официалните данни от миналата седмица рисуват мрачна картина: през юли брутният вътрешен продукт (БВП) е спрял да расте, докато през юни все още е имало ръст от 0,4%. При това лейбъристите на британския премиер Киър Стармър обещаваха в предизборната си кампания годишен растеж от 2,5%. Проблеми има и на пазара на труда: безработицата е от 4,7%, а това е най-високото ниво от четири години насам.

Увеличение на данъци като изход от кризата?

Обсъжда се увеличение на данъците, за да бъде запълнена бюджетната дупка. Според Националния институт за икономически и социални изследвания (NIESR) през август дефицитът е бил за близо 50 милиарда лири. Финансовата министърка Рейчъл Рийвс обаче отхвърли тази оценка.

Растежът във Великобритания е слаб още от финансовата криза насам. Според статистическата служба ONS средният икономически ръст е спаднал от около 3% в периода 1993–2007 г. до едва 1,5% между 2009 и 2023 г. Много икономисти обясняват тази тенденция с ниската производителност на труда, която във Великобритания е спаднала повече, отколкото в САЩ, Германия или Франция.

Предполага се, че това се дължи на ниските инвестиции в нови съоръжения, както и в научноизследователска и развойна дейност. Към това се прибавят и големи регионални различия: още през 2019 г. производителността в Лондон беше с около 50 процента над средната за страната. Ако столицата бъде изключена от изчисленията, стандартът на живот би спаднал с 14 процента. Това би поставило Обединеното кралство зад Мисисипи, а това е най-слабият в икономическо отношение щат в САЩ, посочва АРД.

Митнически преговори и инвестиции

В тази връзка много британци вероятно ще оценят като успех посещението на американския президент, по време на което няколко американски технологични гиганта обявиха инвестиции в размер на милиарди. През следващите години компании като „Майкрософт“ и „Гугъл“ планират да инвестират общо около 42 милиарда долара в британската инфраструктура за изкуствен интелект.

САЩ са най-важният търговски партньор на Обединеното кралство – 22,5% от износа отива именно в САЩ. Търговският обем между двете страни през миналата година възлезе на около 370 милиарда евро.

Още по-значими са текущите преговори за вносните мита, които Тръмп обяви през април за много страни. В момента за британските стоки се прилага основно мито от 10%, а износът на стомана се облага с 25%. Надеждите за намаляване на тези такси обаче намаляват.

Инфлацията остава тревожен фактор

Притеснения буди и продължаващото високо равнище на инфлацията, обяснява АРД: Великобритания отбелязва най-високата инфлация сред индустриалните страни. Потребителските цени са се повишили през август със средно 3,8 процента в сравнение със същия месец на миналата година, по данни на статистическата служба в Лондон. За сравнение: в САЩ инфлацията е 2,9%, а в еврозоната – 2,0%.

Новите данни засилват очакванията, че британската централна банка засега няма да понижи основния лихвен процент. Банката на Англия, която утре (петък, 19 септември) трябва да обяви решението си за основния лихвен процент, очаква инфлацията да достигне най-високото си ниво през септември – 4%, което е два пъти над поставената цел от 2%. Централните банкери са изправени пред дилема: въпреки че британският пазар на труда отслабна, той продължава да оказва натиск за повишаване на цените. Ръстът на заплатите се забави, но с 4,8% при основните заплати остава твърде висок от гледна точка на Централната банка.

Последици от Брекзит

Много наблюдатели приписват слабия растеж през последните години на Брекзит. От излизането на Великобритания от ЕС в края на януари 2020 г. и окончателното напускане на митническия съюз и вътрешния пазар през 2021 г. новата бюрокрация и търговските бариери тежат на икономиката – въпреки по-късно сключеното споразумение за свободна търговия.

Негативните ефекти от търговското споразумение се засилиха с течение на времето, като през 2023 г. бе отбелязан по-силен спад в търговията в сравнение с предходните години“, се посочва в доклад на Астънския университет в Бирмингам от 2024 година. Особено по-малките британски износители са се отказали от търговията с ЕС. Това се отрази и на износа: между 2021 и 2023 г. – годините непосредствено след излизането на Великобритания от митническия съюз и вътрешния пазар на ЕС –британският износ на стоки за ЕС е спаднала с 27%, а вносът – с 32%.

Спадналата търговия се отразява на британците и в ежедневието – много от стоките са вече по-скъпи. Един нидерландски търговец дори говори за „цената на Брекзита“, която британците плащат, и която много от потребителите в Обединеното кралство усещат, се казва още в публикацията на АРД.

Автор: Антония Манвайлер ARD

Прочети цялата публикация