На гости в Ракитница

Село Ракитница се намира на 15 километра югозападно от областния и общински център Стара Загора и 21 километра североизточно от Чирпан.

Според едно предание, много години преди Освобождението, в югозападния край на сегашното село Ракитница имало турски чифлик, собственост на Арап паша. Той получил земята като награда от султана за заслугите си като пълководец. В близост до чифлика имало 15 – 20 сламени къщи, жилища на ратаите на чифлика. 

Няколко десетилетия преди Освобождението земята по десния бряг на река Съзлия била собственост на Съдък бей и неговата сестра. Те били далечни потомци на Арап паша. Сградата на чифлика била като крепост с много помещения. Намирала се в местността „Чешмите". Една от тях била в самия чифлик. Днес известна сред населението като „Бейската чешма".
"На юг от чифлика се намирало малкото село Черничево. То било заселено от жителите на село Бостандере, разположено в местността „Бостанлийка" на пътя, пояснява Веска Симеонова, председател на Тракийско дружество "Фере" в Ракитница. Тя сподели,че представителна група от дружеството, съвместно с Народно читалище "Тракия - 2007", за поредна година, е подготвила програма с песните на Капитан Петко Войвода. Концертът ще бъде представен на 26 септември, по време на похода-поклонение "По стъпките на тракийските бежанци" в Доганхисар, родното място на революционера, посветил живота си на освобождението на  българите от Беломорска Тракия.


След 1878 година турците започнали бързо да разпродават имотите си. По същото време преселници от Беломорска Тракия (предимно от околностите на Фере, Димотика, Деде Агач), от Балкана, от чирпанските и пловдивските села, дори от опожарена Стара Загора станали новите му жители.В началото на миналия век селото се утвърждава като овощарски район известно с износа си на ябълки за Германия и други страни в Западна Европа. В годините на преход овощните градини с прочути сортове ябълки, праскови и череши са унищожени при подялбата и връщането на земите. Сега се възстановяват от частни предприемачи."Гроздето трябва да се прибира и работата тука не спира", реди поетично, с поглед към разцъфтелите есенни минзухари, Красимира Иванова - председател на Народно читалище "Тракия -2007". 


От създаването си до днес под различни наименования Чернево, Воднянка, Махалата, Сютлидере, Белчево (от 1951 година) и настоящото Ракитница, населеното място административно е било към Старозагорска община.

В землището на селото, на хълма Аламура, през 2017 година, е открито тракийско светилище свързано с култа към Аполон. "Земята е плодородна, ражда в изобилие череши, ябълки, праскови, сливи, но в последните три години стопаните се борят със сушата. В последните години селото е предпочитано от млади хора и семейства, които реставрират къщите на предците си или купуват имоти. Към момента няма нито един свободен имот за продажба", уточнява кметът Кремена Димитрова. 
И въпреки, че от години са на воден режим стопаните в село Ракитница са намерили начин да осигурят вода за дома и градините си със зеленчукови и овощни насаждения, за цветята по дворовете, терасите и верандите, и...домашните си любимци.

Прочети цялата публикация