България - селска кръчма с водопад с няколко стопани, където всеки дърпа масата към себе си, докато подът пропада

Хотелът с водопада не просто дисквалифицира премиера Росен Желязков като потенциален кандидат за президент през 2026 г. - той го поставя в тежест за самия кабинет, за мандатоносителя ГЕРБ, за гаранта ДПС и за държавата. Скандалът прерасна от „местна медийна истерия“ в казус, който се превръща в допълнителна щета за международния образ на България, който и без това не е лъскав. Случаят с кмета на Варна Благомир Коцев също е симптоматичен.

„Хаяши“ вече не е хотел, а метафора за политическа корупция и морална ерозия. Въпросът е не само вътрешен, защото става дума за министър-председател на държава-член на ЕС и НАТО, който се оказва сериозно компрометиран не само пред българските граждани, а и пред лидерите на партньорските ни страни. Това е репутационен проблем от най-висок ранг - не само за ГЕРБ, не само за Министерския съвет, не само за ДПС, но за България като държава. Премиер с багаж от този калибър няма как да бъде възприеман сериозно в страната си, да води убедително външна политика, нито да предизвиква уважение в двустранни отношения. И това ще се прояви скоро - в срещи (или отказ от двустранни такива), в дипломатически жестове, в липса на доверие.

Случаят с кмета на Варна Благомир Коцев също е симптоматичен. Не знаем дали е виновен или невинен - това трябва да каже съдът. Но е крайно време прокуратурата да внесе обвинителен акт в съда и да предостави възможност на Коцев за защита. Вместо това обществото е подложено на денонощен медиен шум, който го представя или като мъченик, или като престъпник. И двете хипотези са в сферата на манипулацията без в влязла в сила присъда. Дори самият Коцев заяви готовност да се оттегли от кметския пост, но да бъде поставен под домашен арест, докато тече разследването. Но оставка в Общинската избирателна комисия не е депозирана. Получава се абсурд и междувластието се задъхва в собствения си пиар.

Истината е, че властта в България, като под "властта" се има предвид и трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна - има сериозен проблем.

Който си мисли, че мълчанието отвън означава липса на внимание върху протичащите процеси тук, живее в абсолютна заблуда и паралелна реалност. В един момент всичко ще се струпа наведнъж - както отвън, така и отвътре. И този момент наближава.

Защото вътрешнополитическата картина е плашещо ясна. Битови, социални, икономически и финансови проблеми не само не се решават, а се задълбочават. След 1 януари 2026 г. няма да настъпи никакво чудо с положителен знак. Напротив - кризите, които тлеят дотогава, ще ескалират с нови. Парите няма да стигат, парламентът няма да заработи по-ефективно, правителството няма да укрепне. Интензитетът на гражданското недоволство ще расте неизбежно и правопропорционално с високите сметки, безводието и политическите скандали, които ще огласят страната.

Държавата не е хоремаг. Но управляващите я превръщат точно в такъв - в селска кръчма с водопад с няколко стопани, където всеки дърпа масата към себе си, докато подът пропада. А когато държавата се управлява като хоремаг, накрая остава само сметката, която винаги се плаща от народа.

Пълният мандат на кабинета "Желязков" вече е с питанка - и отзад, и отпред, а смяната на министри - очаквани и желателни за отпускане на напрежението. Най-вероятно въпросът ще бъде поставен на масата от най-голямата партия ГЕРБ, която може да даде тон с "дезинфекциране" и освежаване на структурите си с нови областни координатори.

На този етап изборите през 2026 г. не са решение, но може да се превърнат в неизбежен завършек на петгодишния цикъл - от 2020 г., до сега.

Прочети цялата публикация