За голямата шега, наречена „народни избраници“

Вотът на недоверие към правителството не мина, което би трябвало да означава, че то се ползва с преобладаващо доверие. Добре, но с доверие от кого? От народа? Или от някакви политически картели, лобита или от партиите, които излъгаха избирателите си и се хванаха на хорото с олигархията?
Тук отварям скоба. Допреди двайсет години олигархията беше лице на БСП. Или по-точно – БСП беше лице на олигархията. Нямам представа защо. Уж лява партия, уж социална, а по трибуните ѝ – все милионери. От некадърност или алчност БСП се самоунищожи. Дори чувам, че напоследък щяла да си търси нов електорат. Откъде ще го вземе – не знам. Може от чужбина. Нещо като докторите на заплата от 500 лева.
ГЕРБ успяха методично и ловко да откраднат бизнесите на БСП. Така те станаха водеща глава на ламята. В наши дни и това не е точно така. От дълбините на етническия мир изпълзя нещо неетническо, гладно като черна дупка. Непрощаващо. Политламята се оказа двуглава и се очертава скорошна схватка кой ще носи короната на републиката. Колкото до останалите части на антибългарското чудовище, наречено политика, те не могат да се нарекат глави. В най-лиричния случай можем да говорим за задници или други периферни анатомични области.
Та, недоверие към правителството няма, но това доверие го гласува самата ламя на себе си. На улицата не е така. Там проблем е не недоверието, а доверието. Но всичко е покрито от гъстата мъгла на апатията. Уви, с всички малки забрани, хватки и политически номера, политиците ни възпитаха в апатия. На народа му дай „Ергенът“ и бира на промоция. И да не му вдигат много често сметката за тока, разбира се.
Попитайте хората, но не през изкривените от манипулации социологически агенции. Попитайте ги на кого и в какво вярват и ще се уплашите. Те не вярват на никого. Понякога отчаяно започват да вярват на поредния спасител, но само до първата му по-голяма лъжа.
Медиите дават всичко от себе си тези истини да не се чуват. Но и на тях не им се получава. Парите за запушване на логическите дупки хвърчат като американски изтребители, купени от нас… Пардон, те, изтребителите не хвърчат. Защо им е да хвърчат? Само гориво да хабят. А горивото е пари.
Но да не униваме. Да се поздравим и да ни е честито правителството, което и без самото то да разбере как, се оказа обгърнато от завидна подкрепа.
Единственото нещо, което ми дава надежда е, че положението е толкова тъпо, че няма как да се запази устойчиво.
Прочети цялата публикация