Томас Бролин: “Бях четвърти за Златната топка, а на 28 приключих с футбола. После започнах да продавам прахосмукачки“

Ако животът е театрална сцена, то Томас Бролин без съмнение е един от онези актьори, които умеят да играят с чар, смелост и лекота. Днес, на прага на 56-ата си година, той може да се похвали с впечатляващ списък от роли – футболист от световна класа, предприемач в обувната индустрия, музикален продуцент, ресторантьор, брокер на недвижими имоти, професионален покер играч… и, напоследък, търговец на прахосмукачки.

Футболът – неговата първа любов – остана в миналото, но не и в сърцето му, пише “La Gazzetta dello Sport”. Бролин го гледа днес със спокоен усет за времето: има мигове, когато си на сцената, и мигове, когато си в публиката.

– Какво беше футболът за вас, г-н Бролин?

„Забавление, когато бях дете, и работа, когато пораснах. Но преди всичко – незабравимо приключение. Спечелих много – с Парма взех Купата на Италия, Купата на носителите на купи, Суперкупата на Европа и Купата на УЕФА. С националния отбор на Швеция станах трети на Световното първенство през 1994 г. А същата година завърших четвърти в класацията за Златната топка – след Стоичков, Роберто Баджо и Паоло Малдини. Не е зле, нали?“

– Но защо се отказахте толкова рано – само на 28 години?

„Бях искрено уморен от ежедневните тренировки. В главата ми вече се въртяха други идеи. Винаги съм бил любопитен човек.“

– Какво толкова ви заинтригува?

„Един ден се появи странен човек – изобретател. Разказа ми за нова идея за прахосмукачка. Буквално ме заплени. Реших да започнем бизнес заедно – и това ми отне всякакво желание да се връщам на терена.“

– Имаше ли хора, които ви съветваха да не го правите?

„Всички! Казваха ми, че е твърде рано да се пенсионирам. А аз отговарях: ‘Зависи какво си направил през тези 28 години’. Аз направих достатъчно. Животът е твърде кратък, за да правиш скучни неща. Не върша нищо, което не ме забавлява.“

Днес Томас Бролин живее далеч от прожекторите, но все така с усмивка и философията на човек, който никога не е спирал да се забавлява.

„От Парма ми липсват кухнята и мачовете по тенис на маса със Зола“, признава той.

Бролин е част от златното поколение на “кръстоносците” през 90-те години, а освен в Щвеция и в Италия, е играл още и за отборите на Лийдс Юнайтед, Цюрих и Кристъл Палас.

Прочети цялата публикация