100 години от рождението на Любомир Бодуров - един принц на оперната сцена

Третото поколение български тенори, това което се появи след Втората световна война, бих нарекъл, „златно”. Защото Никола Николов, Димитър Узунов, Николай Здравков, Тодор Костов, Миньо Минев. Бяха различни, но си приличаха в едно - притежаваха наистина златни гласове, способни да изразят всички трепети на човешката душа. И за щастие, твориха за България, макар да се радваха и на международно признание. Бяха певци от световна класа, но останаха у нас, въпреки примамливите предложения които получаваха за работа в чужбина. Сред тях беше и прекрасният тенор - красавец Любомир Узунов / 1925 – 1922/, който даде 36 години от живота си на Софийската опера.

Роден е на 14 октомври 1925, под знака на артистичните и хармоничните везни в Бургас, глад люпило на артисти, певци, музиканти и поети. Има щастливи детство, пее от малък, като ученик в самодейността. На двайсет и четири години заминава за столицата твърдо решен да стане професионален певец. Постъпва в хор „Гусла”. През 1950 година се явява на конкурс в наскоро открития Държавен музикален театър – с директор Стефан Македонски. Приемат го веднага заради красивия глас и чудесната сценична фигура / рядкост при тенорите!/. На 13 април той вече прави големия си дебют с голяма роля – Адам в „Птицепродавецът” на Карл Целер. С един студиен радиозапис на арията на този герой става много популярен, макар и още дебютант. В Оперетата работи от 1950 до 1957. Веднага се утвърждава в амплоато на първи тенор- герой/любовник. Започва да работи вокално с прочутата примадона и педагожка, мецосопраното Констанца Кирова от Софийската опера и Консерваторията. Получава солидна школовка, която му позволява с лекота да преодолее проблемите на трудните оперетни партии : Баринкай в „Цигански барон”, Парис в „Хубавата Елена”, Айзенщайн в „Прилепът”, Шобер в „Къщата на трите девойки”. Играе и в немалко български и руски оперети, сред които и в „Младостта на маестрото” от Виктор Райчев, посветена на бащата на българската опера Маестро Георги Атанасов. През сезона 1955 – 1956 година Министерството на културата,/ преди то се грижеше за нашите театри и артисти! /, на специализация в Болшой театър, Москва, която се оказва твърде полезна за израстването му като певец и артист. На 1 април 1956 дебютира успешно като оперен артист на тази велика сцена с ролята на Дон Хозе в „Кармен” на Бизе. На следващата година е вече поканен за щатен солист на Софийската народна опера. На националната ни сцена излиза за първи път с ролите на Дон Хозе и Герман от „Дама Пика”, които ще се окажат жалони в голямата му кариера на първи тенор. Заедно с първите роли и премиери идват и първите покани за гастроли в различни театри в страната, а също и в чужбина. Идват и първите лауреатски звания от различни певчески конкурси.

Много са ролите на Любомир Бодуров за тези 36 сезона. Български, руски, италиански, немски автори – главно от класиката, но и нови заглавия на наши композитори като „Майстори” на Хаджиев, „Ивайло” на Големинов, опери от Александър Райчев, Любомир Пипков, Александър Йосифов и други. Той изпълни много роли централния теноров репертоар от творчество на Верди, Пучини, Маскани, Доницети, Бизе, Гуно, Чайковски, Прокофиев. Сред тях бих споменал преди всичко: Дон Карлос, Дон Хозе, Герман, Лоенгрин, Садко, Каварадоси, Де Грийо. Това бяха най- силните му роли. Забележителни бяха неговият Дон Карлос – темпераментен, поривист, а също Герман – ярко драматичен, трагичен образ. Внушителни бяха Лоенгрин и Садко, лиричен и вълнуващ – Де Грийо от „Манон” в дует с незабравимата Катя Попова. Бодуров, заедно със своите най- чести партьори на сцената: Юлия Винер, Надя Афеян, Асен Селимски, Георги Генов , беше от стълбовете на Софийската опера цели три десетилетия. Като Дон Карлос и Лоенгрин беше просто недостижим – един истински принц на сцената! А като изпълнител - несменяем. Лично аз не си спомням тези две трудни роли да са били изпълнявани в София от друг артист. Тук красивият му лирико- драматичен тенор, с много специфичен, завладяващ тембър, изключително богат откъм обертонове, плътен, пълноценен във всички регистри, звучеше пределно изразително и благородно. Глас, който беше неповторим, неприличащ на никой друг. Гласът на един голям, роден певец!

Прочети цялата публикация