Руската икономика започва да показва признаци на слабост

EUvsDisinfo: Напрежение под повърхността: за натиска върху руската икономика от продължаващия конфликт (оригинално заглавие: Strain beneath the surface: Russia’s economic pressures amid a continuing conflict)

Стратезите в Кремъл добре подготвиха пълномащабната инвазия в Украйна: натрупаха валутни резерви, след което стимулираха растежа чрез военни разходи. С хода на незаконната война на Москва обаче, руската икономика започва да показва признаци на слабост.

Години наред руските държавни медии и прокремълски коментатори величаеха икономиката на страната си – колко била мощна въпреки западните санкции, които значително се засилиха след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през февруари 2022 г. Първоначално те имаха основания за оптимизъм. Преди инвазията, Русия натрупа огромни валутни и златни резерви които целево да ѝ помогнат да се справи по време на войната. После, през 2023 и 2024 г., страната отбеляза растеж от 4,1%. Основните причини за това бяха сложните схеми за избягване на санкциите както и „военното кейнсианство“ – т.е. решението на Кремъл да изразходва резерва за покупка на военна продукция: това осигури краткосрочен икономически тласък.

Сега обаче резервите се изчерпват и милитаризираната икономика на Русия се задъхва. Признаците са навсякъде. Лихвените проценти са двуцифрени, тъй като Централната банка на Русия се опитва да намали инфлационния натиск. Бюджетният дефицит нараства, а плановете за набиране на приходи чрез данъци вероятно ще тласнат инфлацията нагоре. Наред с това приходите на Русия от износ на изкопаеми горива са спаднали през последната година, което допълва дългосрочния спад от началото на инвазията. Ударите на Украйна срещу руски рафинерии доведоха до повишение на цените на бензина в Русия до рекордно високи нива.

Прокремълските коментатори обаче не губят оптимизъм. Един от тях наскоро каза, че „руската икономика е крепост“. Друг констатира, че „Русия е доказала голямата сила на своята икономика“. Дори една статия изопачи материал във „Файненшъл таймс“ и направи извода, че руската икономика се е превърнала в „златна мина“ за „поколението на победителите“. В автентичния материал тези фрази не се използват. Дори напротив – статията във „Файненшъл таймс“ разкрива как руски икономически играчи, които нерядко получават държавни субсидии, бързо „са плячкосали“ пазара, възползвайки се от намалялата конкуренция – те са изкупили активи, оставени от западни компании, напускащи Русия след старта на инвазията.

Неотдавна руският президент Владимир Путин декларира, че „рецесията е все още далеч“. Да видим. Русия на косъм избегна техническа рецесия през второто тримесечие на 2025 г., Световната банка предупреждава за дългосрочна стагнация, а московският фондов пазар претърпява резки спадове.

В дългосрочен план ситуацията става все по-тежка. Според доклад на Център „Карнеги“, Русия планира да похарчи внушителните 8% от своя БВП за отбрана и сигурност, като по този начин демонстрира, че войната в Украйна е приоритет. За да покрие военните разходи, правителството планира да увеличи данъците и заемите – все мерки, които сами по себе си ще породят и бъдеща цена, която ще трябва да бъде платена. Бюджетът разчита и на някои оптимистични предположения, като например за цена на петрола Брент от 70 щатски долара за барел през 2025-27 г. Цената сега е близо 60 долара. Всяка рубла, похарчена за война, реже от разходите за образование, здравеопазване и инфраструктура – области, които са важни за бъдещия растеж.

Пропагандни кампании за отричане на ефекта на санкциите

На този фон Москва провежда кампании за манипулация и пропаганда по темата за европейските санкции. Те отново и отново повтарят посланието, че санкциите не работят и никога не са работили. Че Кремъл държи нещата под контрол, че санкциите дори са засилили руската икономика и са превърнали Русия в икономическа суперсила. Руските разузнавателни служби твърдят, че експерти от ЕС са казали на Европейската комисия, че санкциите срещу Русия само вредят на блока. В отговор на 19-ия пакет европейски санкции, предложен през септември, прокремълските коментатори престорено се запитаха защо би сработил този нов санкционен пакет, при положение, че предишните уж не дали ефект. Една статия спекулира, че санкциите „са наказали предимно европейските икономики с постоянна инфлация на енергийните цени, търговско напрежение и загуба на конкурентоспособност спрямо развиващите се пазари“. Други статии прокарваха дезинформационния наратив, че ЕС ще се разпадне след 20-ия или 21-ия пакет и че Европа „копае собствения си гроб с тези антируски санкции“.

Извън кремълския балон обаче, почти няма съмнение в това, че санкциите оказват постепенно въздействие върху руската икономика. Според скорошен доклад, санкциите „са повишили разходите за критичен внос [на Русия], са намалили приходите от износ и са изложили икономиката на риск от нарастваща зависимост от търговията с Китай“. Зависимостта на Русия от турбо разходи чрез военно кейнсианство се е сблъскала с хроничния недостиг на работна ръка, допълнително подхранвайки вътрешен инфлационен цикъл“, воден от по-високите разходи на доставчиците за транспорт, застраховки и риск от санкции.

Присъдата е ясна. Санкциите са тласнали руската икономика към сериозни насрещни ветрове. Краят на този път може да не е пълен икономически колапс, но със сигурност означава икономическа стагнация и по-малко ресурси за бруталната война на Путин. Не се заблуждавайте: неоспорим факт е, че кръстоносният поход на Путин срещу Украйна е струвал скъпо на Русия.

EUvsDisinfo/ превод: Представителство на Европейската комисия в България

Прочети цялата публикация