ЕС обмисля възможността Украйна да се присъедини, но без право на вето

Нови страни биха могли да се присъединят към Европейския съюз без пълни права да гласуват, което би могло да направи лидери като унгарския премиер Виктор Орбан по-отворени за идеята Украйна да стане част от блока, пише "Политико", предаде БТА.

Предложението за промяна на правилата за членство в ЕС е на ранен етап на разглеждане и ще трябва да бъде одобрено от всички настоящи страни членки, отбелязва "Политико", цитирайки трима европейски дипломати и служител на ЕС, запознат с дискусиите. Идеята е, че новите членове ще получат пълни права, след като ЕС преразгледа начина си на функциониране, за да направи по-трудно за отделните страни да налагат вето върху политиките на съюза.

Това е най-новият опит на проевропейските правителства да вдъхнат живот на процеса на разширяване, който в момента е блокиран от Будапеща и няколко други столици поради опасения, че той може да доведе до нежелана конкуренция на местните пазари или да компрометира интересите на сигурността. Европейската комисия, скандинавските и балтийските държави, както и страните от Централна Европа, традиционно са благосклонни към разширяването.

ЕС превърна разширяването в стратегически приоритет на фона на експанзионистката програма на руския президент Владимир Путин, въпреки че усилията за увеличаване на броя на членовете от настоящите 27 на 30 през следващото десетилетие разкриват вътрешните разделения в блока.

"Бъдещите членове трябва да бъдат задължени да се откажат от правото си на вето, докато не бъдат проведени ключови институционални реформи, като въвеждането на квалифицирано мнозинство при гласуването в повечето области на политиката", заяви Антон Хофрайтер, председател на Комисията по европейски въпроси на германския Бундестаг. "Разширяването не трябва да бъде забавяно от отделни държави членки на ЕС, които блокират реформите."

Инициативата ще позволи на страните, които в момента са на път към членство, като Украйна, Молдова и Черна гора, да се ползват от много от предимствата на членството в ЕС, но без право на вето – нещо, което правителствата на ЕС винаги са ценили като най-доброто средство за предотвратяване на политики на ЕС, които не им харесват.

Идеята зад предложението – което се обсъжда неофициално между страните от ЕС и Комисията, според същите дипломати и служители – е, че приемането на нови страни, които нямат право на вето поне в началото на членството им, ще им позволи да се присъединят при по-гъвкави условия, без да се налага преразглеждане на основните договори на ЕС, което няколко правителства считат за невъзможно.

Преди това лидерите на ЕС настояваха, че такава преработка е необходима, преди блокът да може да приеме нови членове като Украйна, като подчертаваха риска от увеличаване на блокираните ситуации в Брюксел. Опитите да се премахне правото на вето и за съществуващите членове на ЕС обаче срещнаха силна съпротива не само от Унгария, но и от Франция и Нидерландия.

Планът за присъединяване на нови членове без пълни права на глас би "гарантирал, че ще останем способни да действаме дори в разширен ЕС", заяви Хофрайтер. "От дискусиите с представители на държавите от Западните Балкани получавам ясни сигнали, че този подход се счита за конструктивен и жизнеспособен."

Изискването нови страни да не бъдат допускани до присъединяване, докато ЕС не реформира начина си на функциониране, рискува да доведе до "забавяне на разширяването през задната врата“, каза той.

Натискът съвпада с нарастващото недоволство в страните кандидатки от Източна Европа и Западните Балкани, които са предприели дълбоки вътрешни реформи, но години след кандидатстването си не са по-близо до членството. В случая с Черна гора преговорите за присъединяване към ЕС започнаха през 2012 г.

"Последната страна, която се присъедини [към ЕС], беше Хърватия преди повече от 10 години – а междувременно Обединеното кралство напусна“, каза черногорският президент Яков Милатович в интервю за "Политико". "Ето защо смятам, че сега е моментът да се съживи процесът, а също и да се съживи малко идеята за ЕС като клуб, който все още притежава притегателна сила."

По-рано този месец страните от ЕС отхвърлиха опита на председателя на Европейския съвет Антонио Коща да продължи с разширяването, припомня "Политико".

Лидерите на страните от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия – ще се срещнат с европейските лидери в сряда в Лондон на срещата на върха по инициативата "Берлински процес", фокусирана върху ускоряване на интеграцията между тези нации като предшественик на разширяването на ЕС.

Прочети цялата публикация