Грешните предсказания на баба Ванга

Името на Баба Ванга наскоро се завърна в международните медии. Поводът е нов материал на британския канал Sky HISTORY, който анализира най-известните и най-грешните ѝ предсказания.

Вангелия Пандева Гущерова (по баща Сурчева) е родена през 1911 г. в град Струмица. След тежък инцидент на 12-годишна възраст, при който губи зрението си, тя започва да твърди, че притежава способности да „вижда“ бъдещето. В следващите десетилетия Ванга се превръща в една от най-популярните мистични фигури в Източна Европа, а след смъртта си през 1996 г. — и в глобален феномен.

Според нейните последователи тя е предсказала редица световни събития — от катастрофата в Чернобил през 1986 г. и цунамито в Индийския океан през 2004 г. до възхода на терористичната групировка „Ислямска държава“. Нейните думи обаче често достигат до обществеността чрез вторични източници, а оригинални записи от нейните пророчества почти не съществуват. Именно това подхранва споровете между вярващите и скептиците.

„Надеждността на нейните предсказания остава спорна. Част от тях могат да се тълкуват като съвпадения, а други са откровено погрешни,“ отбелязват авторите на анализа в Sky HISTORY.

Сред най-често цитирани грешни прогнози са:

твърдението, че Барак Обама ще бъде последният президент на САЩ;

предсказание за инвазия на извънземни през 2023 г., която така и не се случи;

визия за обезлюдяването на Европа до 2016 г.;

предупреждение за Трета световна война, започваща през 2010 г.

Международни издания като The Guardian, BBC и National Geographic също са разглеждали феномена „Баба Ванга“. Те подчертават, че повечето твърдения за нейните пророчества се появяват постфактум — след настъпването на дадено събитие — и често се базират на интерпретации, преразкази и дори преводачески грешки.

Въпреки това влиянието на пророчицата остава осезаемо. Домът ѝ в местността Рупите е превърнат в музей, посещаван ежегодно от хиляди поклонници. Там се намира и църквата „Света Петка Българска“, построена по нейна инициатива. Според данни на Българската академия на науките мястото е сред най-посещаваните културно-религиозни обекти в страната.

В международен план Баба Ванга често се появява в популярната култура — нейното име фигурира в документални филми на History Channel, Discovery и Netflix, а всяка година в края на декември социалните мрежи „възраждат“ нейните предполагаеми прогнози за предстоящата година.

Междувременно редица изследователи подчертават, че феноменът Ванга е важен не само като мистично явление, но и като социокултурен феномен. Проф. Елена Маринова от Софийския университет коментира пред Deutsche Welle, че „образът на Баба Ванга отразява нуждата на хората от духовна ориентация и вяра в несигурни времена. Тя е символ на народна мъдрост и интуиция, независимо от реалността на нейните пророчества“.

Днес, почти три десетилетия след смъртта ѝ, Баба Ванга остава една от най-разпознаваемите личности, произлезли от България. За някои – визионерка с необясними способности. За други – мит, изграден от слухове и медийна сензация.

Прочети цялата публикация