Живи мостове между академичните общности и местните власти

В периода 23 – 25 октомври 2025 г. в Културен център „Ататюрк“, гр. Одрин, се провеждат поредица от културни събития, свързани с инициативи на УниБИТ.

Първата от тях е кръгла маса на тема „Проблемни въпроси на крайграничната научна, образователна и дипломатическа активности“ и тематична изложба, посветена на 155 години от учредяването на Българската екзархия и 80 години автокефална Българска църква. Форумът събра учени, изследователи, дипломати и общественици от двете страни на границата, за да обсъдят насърчаването на културния обмен, образованието и трансграничното сътрудничество.

Официалната програма на кръглата маса имаше тържествено откриване с химните на двете държави, последвано от приветствия и тематични панели. Сред акцентите бяха докладите „Геополитика на прехода – новият световен ред и възможностите за България в многополюсния свят“, „Демография, фактори на средата и влиянието им върху националната сигурност“, „Деглобализация, изкуствен интелект и дипломация“ и „Ролята на дипломацията в опазването на българските църкви и в трансграничното сътрудничество“.

Програмата включва и посещение в българската светиня на територията на община Одрин – църквата „Св. Константин и Елена“, където се състоя официалното откриване на изложбата и дискусия с участниците и гостите на събитието.

Изложбата представлява 12 табла, включващи разказ за българското църковно движение, довело до учредяването на Българската екзархия с фермана подписан от Султан Абдул Азис на 27 февруари 1870 г., и подчертaва ролята ѝ като не само религиозна, но и обществено-политическа институция в борбите за националноосвободителния процес. Избрани са ключови личности – Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, д-р Стоян Чомаков, както и по-късните духовни водачи Антим I и Екзарх Йосиф I, при чието управление Екзархията достига разцвет в просветната и църковната си дейност в европейските владения на Османската империя (стотици училища и десетки средни учебни заведения). Експозицията засяга и по-малко познати страници – участието на българите източнокатолици (униати) като част от търсенето на международна подкрепа без отказ от българската културно-национална идентичност. Изложбата е създадена от екип от учени от УниБИТ, и е финансирана с любезното съдействие на Министерството на културата на Р България.

Кръглата маса, която се организира по научноизследователски проект „Иследване на възможностите за приложение на изкуствения интелект в дипломатическата дейност“, финансиран по Фонд „Научни изследвания“, с ръководител доц. Пламен Теодосиев, който предостави сериозна трибуна на учени, изследователи, дипломати и общественици, а сред официалните гости бяха Н. ПР. г-жа Радослава Кафеджийска – генерален консул на Република България в гр. Одрин, г-н Реджеп Гюркан – един от най-успешните кметове на гр. Одрин (2014 – 2024), Н. ПР. г-н Ангел Чолаков – посланик на Република България в Република Турция и др.

В своето емоционално обръщение посланик Ангел Чолаков подчерта, че чрез множеството научни и културни инициативи на УниБИТ дипломатическите отношения между България и Турция се развиват устойчиво и се обогатяват с нови формати на сътрудничество – от академични обменни програми до съвместни културни проекти.

Г-жа Радослава Кафеджийска отбеляза, че „България е врата към Европа, а работата на консулите е насочена към подпомагане на всички аспекти на двустранните контакти – образователни, социални и културни“ – поради което тя намира в лицето на УниБИТ сериозен и надежден партньор. В своето приветствие г-н Реджеп Гюркан акцентира върху ролята на УниБИТ като водеща образователна институция, която със своята научна експертиза и инициативност помага да се изграждат живи мостове между академичните общности и местните власти. Той изрази радостта си, че домакин на форума е именно гр. Одрин – град, който е център на три големи световни вероизповедания – мюсюлманство, християнство и юдаизъм, и по този начин естествено пространство за междукултурен диалог и взаимно уважение.

В допълнение проф. Стоян Денчев – председател на Съвета на настоятелите на УниБИТ подчерта приноса на г-н Гюркан като градоначалник, по чието време се е изградил и Културния център, в който се състоя днешното събитие. Проф. Денчев изрази и личната си благодарност за отличното домакинство, като сподели, че Одрин е място, в което се чувства като у дома си – заради доброто посрещане, взаимното уважение и множеството полезни обществени инициативи между България и Турция. Той допълни, че именно тези имнициативи са част от културния календар на УниБИТ и Министерството на културата на България, които ще намерят продължение на 1-ви ноември – Ден на народните бидители, в Българската екзархия в Истанбул.

Тук следва да се отбележи, че проф. Стоян Денчев е почетен гражданин на гр. Одрин, което придава още по-голяма символика на провеждането на форума именно тук. Работата на кръглата маса продължи с академични панели и дискусии, които очертаха многопластов портрет на трансграничното взаимодействие – от геополитическите предизвикателства и демографските тенденции, през ролята на изкуствения интелект и дипломацията, до практическите модели на сътрудничество между университети и местни институции. Участниците обсъдиха опазването на културното наследство, включително храмове и архиви, като обща отговорност и като основа за бъдещи съвместни проекти. Хронологията и тематичният обхват на изказванията следваха официалната програма на форума.

Кръглата маса в Одрин показа как културата, образованието и дипломацията могат да действат синергично. УниБИТ демонстрира устойчив модел на академично лидерство – чрез изложбата за Българската екзархия, която едновременно образова и свързва общности, и чрез кръглата маса, която надгражда експертния разговор с реални партньорства и инициативи.

В заключение, днешният ден в Одрин остава като средище за културно общуване и взаимно уважение, град в които академичният дух на УниБИТ среща гостоприемството на Одрин и подкрепата на българската и турската дипломация – за да се очертае ясна пътна карта към още по-тясно трансгранично културно и образователно сътрудничество.

Прочети цялата публикация