ISW: Нови санкции срещу Русия водят до спад на покупките на руски петрол от Китай и Индия

Китайските и индийските петролни компании значително ограничават директните си покупки на руски петрол в краткосрочен план, след въвеждането на новите санкции от Съединените щати. Паралелно с това Европейският съюз (ЕС) одобри 19-ия си пакет от санкции срещу Русия, насочени основно към енергийния сектор на страната, предава News.bg.

Според анализ на Института за изследване на войната (ISW), цитиран от „Ройтерс“ на 23 октомври, големите държавни петролни корпорации на Китай - PetroChina, Sinopec, CNOOC и Zhenhua Oil, са спрели покупките на морски руски петрол „поне временно“. Това решение идва след санкциите, наложени на 22 октомври от САЩ върху руската държавна компания „Роснефт“ и частната „Лукойл“.

Новият пакет санкции на ЕС

ЕС въвежда забрана за внос на руски втечнен природен газ (LNG) – за дългосрочни договори от януари 2027 г., а за краткосрочните – в рамките на шест месеца, до 23 април 2026 г. Мерките засягат и танкери, свързвани с така наречения „сенчест флот“ на Русия, както и организация от Обединените арабски емирства (ОАЕ), използвана като канал за заобикаляне на европейските ограничения. Санкции са наложени и на четири китайски петролни рафинерии.

Пакетът включва още ограничения срещу руски финансови институции и компании от ОАЕ и КНР, обвинени в доставка на военни и двойно предназначени стоки за Русия. ЕС разшири и забраните за пътуване, въведе нови изисквания за разрешения за руски дипломати и санкционира 11 лица, замесени в незаконното депортиране и милитаризираното образование на украински деца.

Реакцията на Кремъл

На 23 октомври руският президент Владимир Путин заяви, че санкциите, наложени от американския му колега Доналд Тръмп, представляват „неприятелски акт срещу Русия“. Той обвини Вашингтон, че действията му вредят на руско-американските отношения и дестабилизират световния енергиен пазар.

Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев, чрез своите акаунти в Telegram, добави, че „Съединените щати са противник на Русия“ и че войната в Украйна вече е „война на Тръмп“. По думите му последните решения на Вашингтон представляват „акт на война срещу Русия“.

Военната ситуация в Херсонска област

Според данни на ISW няма доказателства, че руските сили са създали плацдарм или са започнали офанзива на западния бряг на Херсонска област. На 23 октомври украинска бригада публикува геолокирани кадри, показващи свободни действия на украинските сили в микрорайон Острив на град Херсон (на остров Карантини, северно от пети микрорайон Селище).

Анализатори посочват, че Русия вероятно провежда когнитивна война, целяща да представи ограничени саботажни и разузнавателни операции като начало на мащабна офанзива за преминаване на река Днепър и овладяване на Херсон. Целта на Кремъл вероятно е да убеди Запада и Украйна, че руската победа е неизбежна, за да се постигне натиск за териториални отстъпки и намаляване на западната подкрепа за Киев.

ISW подчертава, че тази кампания за информационно влияние е несъвместима с твърденията на Москва, че би направила териториални отстъпки в Южна Украйна.

Размяна на телата на загинали войници

На 23 октомври Украйна и Русия извършиха поредна размяна на телата на загинали военнослужещи. Украинският координационен щаб за третиране на военнопленници съобщи, че Русия е предала 1000 тела, за които твърди, че са на украински бойци. Украинският проект „Искам да намеря“ информира, че Украйна е предала телата на 31 убити руски военнослужещи.

Прочети цялата публикация