Моята България, в която с Йоско Сърчаджиев си играехме на двора, остана в детството: Силви Вартан

Госпожо Вартан, 27 години след първото ни интервю в Драгалевския манастир, отново сте в София, за да представите следобед на Синелибри 2 филма, посветени на Вас - български и френски, и много ми се иска да Ви попитам коя от трите Българии, в които сте били - онази от детството, другата от 90-те години, когато се завърнахте и се видяхме, и днешната е Вашата България? Всеки път, когато си дойда, се чувствам най-силна, най-носталгична, най-дълбоко в себе си. Моята България е онази от детството, когато я и познавах най-добре. Когато обикнах Дефилето и Лакатник, когато дишах планинския въздух, губех се във Варна, дето толкова се е променила, а с Йоско Сърчаджиев играехме заедно на двора. Специално искам да го поздравя този мой приятел от онези години! Той тогава беше идеален за игрите на двора с шортите и силно къдравата си коса, с огромни хубави рижи букли, а аз - нагласена от мама в муселинени рокли, с панделки на идеалната прическа, малко не се вписвах в декора. Даже помня (и я...

Прочети цялата публикация