Проф. д.н. Нина Дюлгеова: Прав ли е Маркс?

Преди повече от 160 години Карл Маркс, известният автор на политическата икономика, утвърждава постулата икономиката определя политиката. Този негов труд бе изучаван задължително в университетите. Доколко през последните десетилетия това продължава да бъде аксиома е друг въпрос. През вековете всяка една по-голяма или по-малка държава се стреми към разширяване на териториите си, за да постигне повече население, ресурси и власт. Това се постига главно чрез войни, чието начало и край преминава през политическите решения и преговори. Във военния конфликт силата и възможностите на воюващите страни се доказват на бойното поле. Пример за това са резултатите от най-голямата война досега – Втората световна. Постоянно се повтаря тезата, че Съветският съюз не е играл съществена роля за победата над хитлерофашизма. Как тогава може да се интерпретира фактът, че след войната Европа е разделена на два лагера – Източен и Западен блок, начело с двете суперсили – СССР и САЩ.

Историята доказа, че империите се развиват, но икономическата цикличност на кризите се генерира от политическите решения на задкулисния елит. Парижките договори от 1919 г. трансформират Кайзерова Германия в разрушената икономически и военно Ваймарска република, чиито опустошителни репарации я поставят в икономически колапс и крах. Това е част от сложната картина на икономическото и военно възстановяване на Германия, политическото решение за което се превръща в реалност през този период. Финансирането и познатите от предишни векове лозунги „Drang nach Osten“ и „Deutschland uber alles“ са в основата на създаденият от Адолф Хитлер Трети райх. Индустриализацията, идеологията и социалната политика обосновават единството и верността към идеята от германското население. Организираната и успешно реализирана в Русия октомврийска социалистическа революция преминава през гражданската война, след което се създава Съюз на съветските социалистически републики. Идеологическият антагонизъм между нацистка Германия и Съветския съюз надделява над успешното икономическо сътрудничество и предопределя войната между тях. Резултатът е превръщането на победената и във Втората световна война Германия в безобидна, разделена между СССР и САЩ Централна Европа.

Политическото разделение на Европа и света преминава през идеологическо противопоставяне, икономически просперитет, индустриализация, впечатляващо развитие на военната техника и подготвени военни армии. Разрушаването на СССР и социалистическата система преминава през съзнателно организирани икономически кризи и разрушителни за системата политически и кадрови решения.

Разпадането на Източния блок преминава без военни конфликти, тъй като политическа и военна съпротива няма. През 90-те години на ХХ век САЩ утвърждава практиката на локалните конфликти, най-вече в държавите от Персийския залив с неограничено количество петрол. През следващите десетилетия формулата за елиминиране или обезсилване на конкурента чрез борбата срещу тероризма в държави като Ирак, Либия, Сирия се превръща в запазена марка на Вашингтон, а през последните две години и на Израел в региона.

Както казва германският генерал Карл фон Клаузевиц „войните са продължението на политиката с други средства“. Те винаги се осъществяват тогава, когато съответната велика сила не може да овладее икономическата и политическата ситуация в държавата си. Тогава се появява спасителната формула за поредния враг. Освен това войните не само променят териториалното статукво, но са и сигурен източник на големи печалби, свързани с производство на оръжие и финансиране на съответната страна. Така също печалбите са свързани и с т.нар. възстановяване на разрушената от войната страна. Типичен пример е Ирак, който повече от 20 години не може да се възстанови след военните действия на САЩ в страната, мотивирани от измислената фалшива опасност за производство от Багдад на оръжие за масово унищожаване.

Своеобразна кулминация в откритото прилагане на формулата „политиката определя икономиката“ са в последните години. Ключовите процеси, които в пълен размер доказват този извод са украинският казус и войната в Близкия Изток. По времето на управлението на американския президент Джо Байдън, чрез инструмента Украйна, Русия бе принудена да започне специалната военна операция. Война не е обявена, но решенията, които САЩ, ЕС и НАТО осъществяват срещу Русия налагат интересни изводи. Икономическите санкции срещу руските фирми, компании и физически лица имат двустранен ефект. Германия, Франция, Италия, Великобритания постепенно преминават в един дългосрочен икономически, политически и военен катаклизъм. Политическото решение за премахване на руската енергийна зависимост чрез отказ от руски нефт и газ не се замества от икономически изгоден енергиен субект. Предаването на остарялата военна техника на Украйна през последните години засили войнствената политическа риторика ва Брюксел, което за съжаление не е свързано с налични съвременни военни оръжия и подготвена европейска военеолибертарианството на американските шерифи от ХIХ век е впечатляващо. С лозунга “Америка над всичко” предотвратяването на всички военни конфликти се осъществява чрез войнствена риторика, икономически санкции и митнически войни. Играта без правила преди век и половина променя Дивия Запад. Днес срещу шерифа от Вашингтон не са безпомощните индианци, а международноправни субекти, чиито възможности в някои области са много по-конкурентни. Украинският казус е инструмент, чрез който глобалното задкулисие се опитва да елиминира Русия, а също така и да отслаби Европа, като я деформира в обект със слаба икономика, политическа нестабилност и съмнителни военни възможности. Факт е, че негативните резултати от санкциите не укрепват ЕС и НАТО. Освен това елиминирането на газовите и нефтените доставки от Русия увеличават цените за европейските потребители, правейки ги зависими най-вече от американските транснационални корпорации. Политическите решения на Вашингтон създават митнически войни и увеличаваща се политическа и финансова нестабилност.

Светът се трансформира, но едва ли американските решения и действия ще го променят. Карл Маркс не е прав. Политиката определя икономиката. Дихотомията власт-пари подчинява света на агресивната пропаганда срещу измисления враг, което освен че променя граници носи огромни печалби на техните сценаристи.

Прочети цялата публикация