УниБИТ празнува Деня на народните будители за 23-ти път с научна конференция

В навечерието на Деня на народните будители Университетът по библиотекознание и информационни технологии – УниБИТ, събра със слово, мисъл и обич към знанието в Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий“ учени, студенти и приятели – хора, за които книгата, науката и човещината са път и житейска философия. 23-тата научна конференцията „Обществото на знанието и хуманизмът на XXI век“ срещна поколения, които вярват, че в ерата на изкуствения интелект най-важното е да останем хора.

Празникът започна с тържествена церемония в НБКМ. Официален гост на празника бе г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Р България. Тържеството на УниБИТ уважиха двама министри на образованието и науката – д-р Емилия Лазарова и г-жа Наталия Михалевска, историографът г-н Стоян Райчевски, журналистът г-жа Валерия Велева, Зам.-директорът на Агенция „Митници“ г-н Пламен Павлов, г-жа Еделина Кънева, директор на Държавен музикален театър, г-н Емил Спахийски, директор на държавно издателство „Аз-буки“ и др.

Стартът на тържеството даде проф. Стоян Денчев с камбанен звън и националния химн. От името на ректора проф. Ирена Петева слово произнесе проф. Тереза Тренчева – зам.-ректор по научноизследователската и международната дейност.

Тя подчерта значението на празника като символ на духовност, знание и отговорност към бъдещето, акцентирайки върху ролята на университета да продължава делото на будителите чрез образование, научни изяви и вдъхновение за младите поколения.

В официалното обръщение към участниците във форума по случай Деня на народните будители вицепрезидентът Илияна Йотова отправи силно, вдъхновяващо и дълбоко послание: „Който залага на знанието има бъдеще“.

В духовния дом на България, както тя нарече Националната библиотека, г-жа Йотова подчерта, че в историята няма готови рецепти, защото всяко време ражда своите изпитания и своите герои, но българската история ни е завещала най-голямото богатство – отговорността да пазим духа, културата и човечността.

Вицепрезидентът говори за хуманизма като сърцевина на българската духовност, като за онова, което ни прави народ с мисия – народ, който не просто съществува, а създава смисъл. Тя припомни, че нашата национална култура е нашият български ключ, чрез който отваряме врати към бъдещето, защото в нея се съдържа мъдростта на вековете.

С особено чувство г-жа Йотова се спря на силата и историческата мъдрост на българския език – език, който е съчетание между букви, писменост и вяра, мозайка на славянството, и жива памет на духа, която ни свързва с нашите корени и с всички, които носят кирилицата в сърцето си. Тя се обяви срещу нихилизма и безразличието, които разяждат ценностите, и призова да се върнем към силата на словото, на културата и на знанието.

Вицепрезидентът г-жа Йотова определи научната конференция, посветена на обществото на знанието и хуманизма на XXI век, като ценна и необходима среща между миналото и бъдещето, форум, който продължава делото на будителите, търсейки отговори за посоката на човека, на знанието и на духовността в съвременния свят, и сложи акцент върху нейната 23-та годишнина. С думите си тя напомни, че будителството е жива мисия и че онези, които пазят светлината на знанието и човечността, пазят и душата на България.

Украшение на деловата част бяха церемониите по връчване на почетните звания и академичните награди „Акад. Благовест Сендов“.

Валя Балканска – чийто глас прегърна Космоса, бе удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“. Когато бе обявено името ѝ, залата избухна в аплодисменти. Легендарната певица, чието изпълнение на „Излел е Дельо хайдутин“ звучи сред звездите на златната плоча на „Вояджър“, излезе бавно, с достойнство и онази земна скромност, която винаги е отличавала истинските народни будители. Тя прие титлата като признание за духовната мисия на гласа ѝ – глас, който е превърнал българската песен в послание към Вселената. В краткото си слово Балканска благодари с просълзени очи: „Благодаря, че ме карате да се чувствам част от нещо, което не се измерва с думи, а с вяра и обич. Българската песен е молитва, а днес тя отново се моли за знание, светлина и доброта. Дали сме заслужили или не сме заслужили тази награда – не зная, но зная, че трябва да бъдем с високо вдигнати глави като българи“.

Публиката я изпрати на крака, а в очите на мнозина блестеше онази тиха гордост, че са съвременници на жена, която е превърнала гласа на Родопа планина в символ на човечността.

След емоционалното признание за Валя Балканска, сцената посрещна друг символ на българската душевност – Петър Янев, човека, чиято гайда звучи като молитва към земята. Той бе удостоен с почетното звание „Почетен професор“ – той не преподава в академични аули, а учи поколения как се обича България чрез музика и как се пази родопският дух. В ръцете му – стара родопска гайда, в очите – кротост и достойнство. Неговата усмивка е онзи вид усмивка, който не търси признание, а просто благодари на съдбата, че му е дала дарбата да събира хората чрез звуците на неговата гайда.

„Гайдата е жива душа – дишаш с нея, плачеш с нея, радваш се с нея“, каза Янев, докато приемаше отличието. „Тя не говори с думи, а със сърце. И ако в този свят, пълен с машини, има нещо истински човешко, то е звукът на гайда и смехът на дете.“ Аплодисментите за него бяха и поздрав и признание, че десетилетия пази пулса на Родопите жив и с благородна скромност носи своята музика като мисия.

Особено трогателен беше и моментът, когато бяха връчени годишните академични награди „Акад. Благовест Сендов“ за принос в образованието и науката. Отличени бяха г-жа Елка Божикова, директор на ПМГ „Яне Сандански“ – Гоце Делчев, и проф. дмн Николай Витанов от БАН – имена, които символизират отдадеността към знанието и упоритата работа зад кулисите на успеха.

Учителят и ученият – два различни пътя, но една и съща мисия. Божикова прие отличието с думите: „Всеки ден в училище е шанс да събудим у децата онова, което светът най-много има нужда да чуе – гласа на разума и на сърцето“. Божикова разказа с трепет как преди 25 години е посрещнала акад. Сендов в училището, което ръководи, и как сега съдбата я среща отново с него – вече като носител на наградата, носеща неговото име.

Проф. Витанов, от своя страна, благодари с типичната си академична сдържаност, но и с усмивка в своя нетрадиционен, леко провокативен стил. Уточни, че „библиотекарите са негови хора“, а той самият е написал предговор към книгата на Едуард Лутуок „Държавният преврат: практическо ръководство“, и тя скоро ще бъде на български пазар. Витанов сподели, че е вдъхновен от словото на г-жа Йотова и че след книгите си за Япония и Китай, следващата му книга ще бъде за България, с всички нейни странности, красота и предизвикателства. И както поздравяват в Осака: „Да сте живи и здрави и да печелите добре!“, каза в заключение проф. Витанов.

„Науката не е за лаборатории и числа. Тя е за хората – за тяхното бъдеще, за това да могат да живеят по-добре, по-смислено.“

Когато церемонията завърши, залата стана на крака. Имаше аплодисменти, прегръдки, светкавици от фотоапарати – но и нещо друго, по-неуловимо: чувството, че в този миг България си спомня кои са нейните истински герои – хората на знанието, на духа, на светлината. На този фон като послание към бъдещето прозвуча химнът на Европа в изпълнение на Гвардейския представителен духов оркестър с диригент маестро подп. Ради Радев, който бе удостоен с почетен плакет на УниБИТ по случай 75-ата годишнина на висшето училище.

Почетен плакет за 75-та годишнина на УниБИТ получи и вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова. Официалното откриване завърши с думите на проф. Стоян Денчев – дългогодишен ректор, а сега председател на Съвета на настоятелите на УниБИТ: „Хуманизмът не е понятие, а начин да бъдеш човек – всеки ден, във всяка дума, в отношението си към знанието и към другите. И тези думи отекнаха в залата като призив и обещание, че будителството не е само минало, а и настоящ избор.

По традиция научният форум продължава в залите на УниБИТ, които в открита платформа за обмен на знания и идеи, обединявайки хуманитарните науки, културното наследство, информационните технологии и националната сигурност.

Първата секция на форума – „Книжовност и хуманизъм“, се фокусира върху библиотечни ресурси, литературна социология и философия. Сред акцентите бяха хипертекстовата архитектура на УниБИТ като мегаресурс за 95 години, актуализирането на авторскоправната политика и обсъжданията за политическата философия на Николо Макиавели. Интерес предизвика лекцията за влиянието на изкуствения интелект върху книжовността и иновациите, представена от Леона Асланова.

Втората секция – „Културно наследство – история, съвремие и перспективи“, обедини исторически и духовни теми. Акцентите включваха обсъждане на археологически обекти като Гебекилисе, историческата достоверност на „Солунска легенда“ и духовното наследство на православните будители. Дискусиите показаха важността на културния туризъм, дигитализацията на архивите и интердисциплинарния подход към популяризиране на културното наследство.

Третата секция се посвети на информационните технологии и дигиталните трансформации на знанието. Сред основните теми бяха интеграцията на изкуствения интелект в библиотечното обслужване, използването на чатботове и блокчейн, дигитализация на обучителните процеси и въздействието на AI върху UX и креативната практика. Лекциите подчертаха ролята на технологиите в съвременното университетско образование и научни изследвания.

В четвъртата секция – „Сигурност – предизвикателства в XXI век“, фокусът бе върху националната сигурност, киберзаплахите и стратегическото лидерство. Участниците обсъждаха организационни модели за управление, контрола върху стратегическите ресурси, трансформациите в профила на жертвите на домашно насилие, както и възможностите и предизвикателствата на стеганографията и AI в медиите. Последната секция даде думата на студенти, докторанти, постдокторанти и млади учени, които представиха иновативни изследвания. Сред акцентите бяха AI в университетската библиотека, дигитализация на ръкописи като „История славянобългарска“, управление на интеркултурното образование и анализи върху лидерството и геополитическите последствия от войната в Украйна.

Форумът демонстрира успешното съчетание на традиционни хуманитарни ценности с дигитални технологии, подчертавайки значението на хуманизма и знанието в съвременния свят. Обсъжданията и лекциите предоставиха широк спектър от идеи за иновации в образованието, библиотечното дело, културното наследство и националната сигурност, утвърждавайки форума като важна платформа за обмен на научни знания, каза в края на форума доц. д-р Нина Дебрюне, председател на Организационния комитет на конференцията.

Форумът показа как дигиталните технологии и изкуственият интелект трансформират библиотечното дело и културното наследство, като същевременно съхраняват историческите и духовни ценности, отговарят на съвременните предизвикателства в сигурността и вдъхновяват младите учени да създават иновативни международни проекти, обобщи проф. Тереза Тренчева.

Прочети цялата публикация