Срещу евтините руски дронове: Има ли НАТО отговор?

НАТО засега не разполага с ефективни и не твърде скъпи средства за противовъздушна отбрана, с които да сваля евтините руски дронове. Решението на този проблем може би ще дойде от балтийските държави. Защо е така.

Какво ще стане, ако Русия изпрати стотици дронове във въздушното пространство на НАТО? Това, което отдавна вече е реалност в Украйна, може да се случи и на друго място. А страните от ЕС и НАТО трябва да са подготвени за такъв сценарий – особено след поредицата от скорошни руски провокации.

Томас Йермалавичус, изследовател в Международния център за отбрана и сигурност в естонската столица Талин, казва, че радарите на НАТО често не „виждат“ приближаващите се дронове, защото те летят много ниско. „Освен това разполагаме с доста ограничени средства за свалянето им, така че разходите често не оправдават целта“, каза той пред ДВ и припомня в тази връзка как в Полша наскоро бяха използвани ракети на стойност половин милион долара срещу дронове, струващи не повече от 50 000 долара.

Опитът на стартъп компании от балтийските страни

Военните експерти се опасяват, че тази несъразмерност може да навреди на въздушната отбрана на НАТО в случай на война. Тук от голяма полза може да бъде опитът на някои новосъздадени компании в балтийските държави, смята Йермалавичус. Те могат да заемат централно място в стратегиите за защита срещу дронове. Въпросът придобива изключителна важност, тъй като в съвременната война до 80 на сто от жертвите вече се причиняват именно от нападения с дронове.

„Стартиращите компании нарушават мудните модели, които нашите системи за обществени поръчки и основните играчи в отбранителната промишленост са наложили от десетилетия“, казва той.

Томас Йермалавичус, изследовател в Международния център за отбрана и сигурност в естонската столицаСнимка: ICDS

Един от тези стартъп компании е естонската „Frankenburg Technologies“ от Талин, която обаче има офиси и във Великобритания, Украйна, Латвия и Литва. За по-малко от година тя е разработила прототип на платформа за противовъздушна отбрана, която изпълнителният директор на компанията Крусти Салм представя като решение на това, което той счита за „най-голямата уязвимост“ на НАТО.

„Всичко, което Русия изстрелва срещу Украйна и потенциално би изстреляла срещу цели в Европа, е несъразмерно по-евтино от нашите средства за противодействие“, каза той пред ДВ.

Фирмите за дронове и роботика привличат значителен капитал

Според Салм системата „Frankenburg“ трябва да бъде десет пъти по-евтина от съществуващите прехващачи за противовъздушна отбрана с малък обсег, като американските Sidewinders. В момента „Frankenburg Technologies“ има един клиент от НАТО и се надява скоро да започне да произвежда стотици ракети за противовъздушна отбрана на седмица с помощта на инвестиция от 4 милиона евро. Според британския бизнес вестник „Файненшъл Таймс“ стартиращите компании, специализирани в дронове и роботика, привличат междувременно повече от половината от целия рисков капитал в европейския отбранителен сектор.

Може би не е изненада, че три от четирите европейски стартъп компании в областта на отбраната с пазарна оценка „еднорог“ (от над 1 милиард евро) са производители на дронове — сред тях са германските „Helsing“ и „Quantum Systems“, както и португалската „Tekever“. Макар военните на Запад да проявяват явен интерес към рентабилни решения като това на „Frankenburg Technologies“, традиционно по-предпазливите от тях подхождат резервирано към инвестиции в технологии, които до голяма степен са недоказани.

„Те искат да купят завършен продукт с доказана дългосрочна поддръжка“, казва в тази връзка литовецът Ритис Микалаускас, главен изпълнителен директор на стартиращата компания „Harlequin Defense“.

Йермалавичус счита, че предпазливостта се дължи и на несигурността около жизнеспособността на стартиращите компании. „Ако купя много продукти от стартираща компания и тя фалира след две години, кой ще обслужва продуктите, ще доставя резервни части и ще ги модернизира?“.

Нужни са рентабилни решения

Освен това стартъп компаниите за дронове никнат като гъби след дъжд, а това повдига въпрос дали търсенето в Европа ще е достатъчно високо, за да оправдае тяхното съществуване. В Германия Бундесверът планира до края на това десетилетие да си набави скромните 8 300 дронове, което е значително по-малко от някои други страни от НАТО.

Каспар Геринг, съосновател на „DarkStar“, смята, че опасенията са неоснователни. „Естония има многогодишна поръчка за 400 милиона евро за муниции и дронове. А търговете, свързани с дронове, са във възходяща тенденция в целия ЕС“, казва той за ДВ.

Страните от източния фланг на НАТО, като Естония, започнаха да привличат стартиращи компании, в т.ч. и „Frankenburg Technologies“ , за изграждането на така наречената „стена срещу дронове“. Очаква се инициативата на ЕС да включва радари, акустични сензори, мобилни камери, смутители и прехващачи на дронове.

„Frankenburg Technologies“, както и редица западни стартъп компании, са установили връзки с украински фронтови части, което им позволява да реагират по-бързо и по-точно на новите потребности. „Прехващащите ракети на „Frankenburg“ нямат нито един аспект, който да не е бил повлиян от информацията от бойното поле в Украйна“, казва изпълнителният директор на компанията Крусти Салм.

Прочети цялата публикация