Доц. д-р Борислав Цеков: „America First“ не е „Америка сама“

Още в моята книга “Доктрината Тръмп срещу неолибералния глобализъм" и в поредица от публикации след това разясних обстойно идеологическата и политическа същност на доктрината на Доналд Тръмп и възроденото от него традиционно консервативно течение.

Ще припомня накратко само три неща, които доктрината „Тръмп“ не е. Не е изолационистка, не е хегемонистична и не е дугинистка. Митът, че Доналд Тръмп и неговите консерватори са изолационисти, е едно от най-упоритите, но дълбоко неверни клишета. Няма съмнение, че изолационистки среди в движението на Тръмп има, но те нямат определящо значение. Популярното в американската история послание „America First“, т. е. „Aмерика на първо място“, което Тръмп възприе, не е нито „America Alone“ („Америка сама“), нито „America über alles“, т. е. претенция за безусловно господство над всички - както още през 2016 г. глобалисткото статукво се опитваше да дискредитира Тръмп. В тази връзка в цитираната моя книга навремето подчертах:

„В началото на ХХ век „America First“ е знамето на поддръжниците на Удроу Уилсън, който не ангажира САЩ в Първата световна война. После, през 20-те години, го използват привържениците на републиканския президент Уорън Хардинг, който се противопоставя на призива на Уилсън за присъединяване на САЩ към Обществото на народите. Още по-нелепо е сравнението, което някои правят, с едноименния комитет „America First“, воден от Чарлз Линдберг, уличен в антисемитски подбуди, който в навечерието на Втората световна война се противопоставя на политиката на Рузвелт за подпомагането на Великобритания срещу нацистка Германия. „America First“ на Тръмп не е изолационизъм от световните дела, а преформулиране на участието на САЩ в тях през призмата на суверенитета и националния интерес.“

В продължение на три десетилетия след края на Студената война външната политика на САЩ се ръководеше от симбиозата между неолиберализма - глобален пазар, регулиран на наднационално ниво, и неоконсерватизма - преустройство на света под американска хегемония. Това роди войни, интервенции и „смяна на режими“, без да донесе на САЩ нищо, освен умора и загуба на морално лидерство. „Доктрината Тръмп“ пое друг курс - към глобално лидерство, основано на националния интерес, прагматичния реализъм и суверенитета. Този подход е реалистичен и стратегически, защото отчита реалностите в света, а балансирането на интересите създава по-устойчиви конструкции, основани на американското икономическо и технологично превъзходство, а не на претенция за идеологическа доминация. Америка на Тръмп не се оттегля от своята глобална роля, а я поставя на нова концептуална основа.

През втория мандат президентът Тръмп започва да реализира все по-пълноценно тази доктрина. Историческият успех в Близкия изток и поредицата военни конфликти, които Тръмп приключи - от Тайланд и Камбоджа, през Конго до Азербайджан и Армения. Натискът срещу Нигерия в защита на християнското население там и срещу Южна Африка в взщита на бялото малцинство. Принуждаването на Европа да изгради собствен капацитет за отбрана и сигурност, а не почти век след Втората световна война да продължава да паразитира на гърба на американските данъкоплатци - защото САЩ имат нужда от силни съюзници, а не от богати геополитически държанки, които харчат богатството си за „зелени сделки“ и джендър-терзания, докато Америка гарантира тяхната сигурност.

Друго, което трябва да се знае за „Доктрината Тръмп“, е, че тя няма нищо общо с дугинистката митология за „трите империи“ - САЩ, Русия и Китай, които щели били да си поделят света в някаква „нова Ялта“ „на салфетка“, като Рузвелт, Сталин и Чърчил. Това е фантазия, маскирана като геополитическа теория, с която дугинистите описват не геополитическа реалност, а се опитват да оправдаят руската имперска носталгия. В техния модел САЩ се представят като декадентска либерална империя, Китай - като технократска, а Русия - като „евразийска духовна империя“, призвана да възстанови „световното равновесие“. Зад тази реторика обаче стои старият имперски рефлекс на Москва - стремежът към зона на доминация, поддържана чрез военна сила, енергийна зависимост и пропаганда. Но идеята за утвърждаване на подобен имперски статус на Русия няма връзка с реалността, защото Русия е безнадеждно икономически и технологично изостанала (каквато винаги е била!), демографски изчерпана и морално дискредитирана, а нейната политическа система - ретроградна. Реалността е, че Русия не е на масата до САЩ и Китай - Русия е в менюто. САЩ вече премахват руското влияние по всички азимути, а Китай превръща Русия в суровинен придатък.

САЩ на Доналд Тръмп осъществяват най-голямото след разпада на СССР изтласкване на Русия от всички сфери на руско влияние. Извадиха Кремъл от уравнението в Близкия изток. На път са да приключат енергийната зависимост на Европа от Русия чрез санкциите срещу руската нефтена и газова индустрия, в съчетание с подписаното онзи ден в Атина споразумение за мащабни и дългосрочни доставки на американски втечнен газ за Европа. Изтласкват Русия от бившите съветски републики в Централна Азия и Кавказ. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев вече обяви, че страната му преминава към стандартите на НАТО - символичен, но стратегически ход, който отдалечава Баку от Москва и сближава региона с евроатлантическата система за сигурност. В същото време Доналд Тръмп прие в Белия дом лидерите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. В рамките на срещите бе договорен стратегически инвестиционен пакет, включващ над 35 милиарда долара инвестиции от Узбекистан в американската икономика през следващите три години и над 100 милиарда в следващото десетилетие. Това е икономическа и геополитическа офанзива, която изтегля Централна Азия от орбитата на Москва. Казахстан дори се присъедини към Авраамическите споразумения за нормализиране на отношенията с Израел, които Тръмп постигна през първия си мандат.

„Доктрината Тръмп“ постепенно се активизира и на Балканите. САЩ изграждат нова военна база в Косово и разширяват стратегическото си военно присъствие в България, Албания и Румъния - ход, който укрепва югоизточния фланг на НАТО и ограничава руското влияние в региона. Предстои да бъде откъснат от руската сфера още един важен съюзник на Кремъл - Венецуела на Мадуро. Докато Кремъл мечтае за „нова Ялта“, Тръмп изгражда нова геополитическа архитектура от национални държави, които взаимодействат на основата на прагматични интереси и суверенитет, а не на идеологическа подчиненост и носталгия по имперско минало.

Путин няма ресурсите да възстанови статута на Русия на глобална сила и мисли в категориите на XIX век - воюва не за да се утвърди в днешния свят, а за да не загуби стария. Тръмп, напротив, мисли в координатната система на XXI век. Той не търси сфери на влияние, а сфери на интереси, където силата се измерва не с окупация, пропаганда и зависимости, а с икономическо партньорство и технологично превъзходство.

Ключовата дума в „Доктрината Тръмп“ е суверенитет. Това е централната антитеза на глобалисткия универсализъм и на дугинистко-путинския имперски мистицизъм. „Първо Америка“ е политическа философия на възстановената сила - изхожда от разбирането, че глобалната стабилност започва от вътрешната мощ на Съединените щати - икономическа, технологична и морална. Тръмп не се отказва от глобалното лидерство, а го изчиства от идеологическите извращения на неолибералния глобализъм. В неговата визия Америка отново се превръща в онова, което винаги е била - цивилизационен стожер на свободата, без който светът неминуемо потъва в хаос и автокрация. Изолационизмът и „трите империи“ са визия на миналото, а „Доктрината Тръмп“ - геополитическа визия за бъдещето.

Прочети цялата публикация