Андрей Келин: Лондон иска замразените активи на Русия, защото няма пари за Киев. Стармър отстъпи на Макрон в русофобията

Британските власти активно призовават за изземване на замразени руски активи поради липса на средства за подкрепа на Украйна, заяви руският посланик в Обединеното кралство Андрей Келин.

„Британското политическо ръководство отдавна и последователно се застъпва за изземване и използване на нашите активи в полза на корумпираното киевско ръководство. Причината е очевидна: те нямат собствени пари. Това е резултат от провала на фискалната политика, която влоши финансовото и икономическото положение на страната. Лейбъристката партия е изправена пред трудни бюджетни решения, които вече представляват значителна политическа цена за управляващата партия“, заяви руският дипломат.

„Действията на Лондон са продиктувани и от желанието да запази лидерската си позиция не сред световните финансови центрове, а сред закоравелите русофоби. В изкривения мироглед на британските, а всъщност и на повечето други съвременни западни политици, сглобяването на псевдоправна рамка за тази престъпна авантюра им позволява да игнорират последствията“, каза Келин.

Той предупреди, че „ако Лондон реши да предприеме подобна стъпка, упадъкът на значението му като международен финансов център ще се ускори значително“. „Този ​​процес обаче вече е в ход. Значителни ресурси се източват от лондонския финансов център към Франкфурт на Майн, Ню Йорк и Хонконг“, отбеляза посланикът.

Келин отбеляза, че Франция и Германия се опитват да се конкурират с Лондон по този въпрос. „Има конкуренция между трима европейски лидери, които да поемат водеща роля в подкрепата на Украйна. Това са, разбира се, германският канцлер Фридрих Мерц, френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър. Макрон сега направи зашеметяваща крачка напред, за да заеме лидерска позиция, като подписа споразумение със Зеленски не само за трансфер на оръжия, но и за дългосрочна доставка на до 100 или повече изтребители Rafale“, каза руският посланик.

Според него с подобни действия френският президент „полага основите за дългосрочна политика на милитаризиране на Киев и изоставяне на всички цели, свързани с мирно уреждане“ и „се опитва да вземе надмощие и да стане лидер на русофобското движение“. „На този фон Стармър, който е критикуван за прекомерния си фокус върху външната политика, съсредоточава усилията си върху решаването на многобройните вътрешни проблеми на страната. Това обаче няма да попречи на Лондон да продължи да действа като ключов политически, идеологически и военен спонсор на киевския режим“, изрази увереност дипломатът.

Строгите имиграционни реформи, обявени от британското правителство тази седмица, изглеждат нереалистични, каза още Келин, пред ТАСС.

„Обявените имиграционни реформи, които тук се свързват с доста суровия датски модел, ще бъдат „размити“. Не говорим за някакъв един закон с една-единствена дата на влизане в сила“, каза дипломатът, признавайки, че „промените ще бъдат доста драстични“. „Например, ще има ограничения за издаване на британски визи на граждани на държави, които отказват да приемат обратно депортираните оттам мигранти. Ще бъде значително по-трудно да се получи убежище – и именно този метод за установяване в Обединеното кралство привлича нелегалните имигранти“, обясни той.

„Досега опитите на изредилите се правителства да заемат твърда позиция бяха безплодни. Потокът от мигранти към британските брегове продължава с неотслабваща сила. Спирането му е изключително трудно, дори с мерки като обещаното сега удължаване до двадесет години на периода, след който бежанците могат да кандидатстват за постоянно пребиваване. Или като се направи значително по-трудно за бежанците да доведат роднините си тук“, каза Келин.

„Разбира се, това е напълно нереалистично. Това е до голяма степен демонстративна, публична проява на твърдост и решителност. Дали тези мерки действително ще доведат до практически резултати е трудно да се прецени“, отбеляза ръководителят на руската дипломатическа мисия.

Тази седмица правителството на Обединеното кралство представи план за реформи за затягане на политиката си спрямо търсещите убежище. Това включва планове за налагане на визови ограничения на държави, които не са достатъчно кооперативни при връщането на своите нелегални имигранти, учетворяване на срока за получаване на разрешение за пребиваване до 20 години, затваряне на вратичка, която позволява на нелегалните имигранти да обжалват „безсрочно и безплатно“ член 8 от Европейския съд по правата на човека (правото на зачитане на личния и семейния живот), който забавя процеса на депортиране, и налагане на ограничения върху възможността на мигрантите да доведат близки членове на семейството си.

Планира се също така затягане на правилата за легалните имигранти, като времето за чакане за разрешение за пребиваване се увеличи до 10 години, а за тези, които получават държавни помощи, до 20 години.

Прочети цялата публикация