155 години от рождението на "Огън Ефрем"

Росен ПЕТРОВ

Кой е този достолепен мъж? Това е Ефрем Чучков, наричан още „Огън Ефрем”. Разказвал съм ви за него в книгата си „Нека Помним. Истории от историята“, но днес има повод да го споменем отново, защото се навършват точно 155 години от неговото рождение. За това събитие няма да има място в централните новини или поднасяне на венец, или поне китка според държавния протокол. За Ефрем Чучков няма да намерите почти и ред в нашите учебници, нито ще чуете името му по време на тържествените чествания и заря-проверките. Дали е редно да е така, е въпрос, който навява много тъга. И така – да припомня накратко кой е Ефрем. Той е роден в Щип, на 21 ноември 1870 година, в тогавашната Османска империя. Завършва Солунската българска гимназия и Педагогическото училище в Казанлък. Учителства в македонския край и става част от тогавашната ВМОРО. Всъщност той е първият войвода, който повежда чета на тази организация още през 1898 година. Превръща се в най-близкия съратник на Гоце Делчев и негова „дясна ръка”. Способността му да води успешни и смели четнически действия го превръща в наистина легендарна личност на своето време. Османците го наричат „най-страшния комита” и с уважение получава от тях прозвищата „Огън Ефрем” и „Чучков бей”. През Балканската освободителна война той освобождава родния си Щип, а неговият отряд става част от българската армия. Самият Тодор Александров е негов четник, а Иван Михайлов – негов млад помощник. По време на Първата световна война Ефрем Чучков е български управител на Щип и Щипска околия. След трагичния договор в Ньой, пак той и Тодор Александров ще поведат чети на ВМРО в почти обречена битка срещу сръбската власт в Македония. През 1922 година Огън Ефрем води седем сражения със сръбски армейски части в една изключително тежка обстановка, когато българската държава е поставена на колене и „от нийде взор надежда не види”. Разболява се тежко и след 30 години непрекъсната борба, покрит с рани, той ще почине в София на 1 октомври 1923 година. През 2023 година се навършиха точно 100 години от смъртта му. Днес се навършват 155 години от рождението му. Чухте ли нещо за това някъде? Преди 2 години разговарях в предаването с неговия правнук Явор Чучков. Той зададе и продължава да задава тъжни въпроси. Защо за този голям герой не пише в българските учебници? Защо сме оставили по традиция Северна Македония да си го „присвои”? Защо поне не го почитаме? Защо, както казва правнукът му, „след хаоса на 90-те”, дори името му вече не се споменава по време на заря-проверките? Защо няма поне един скромен малък бюст-паметник? Още през 2023 г. най-големите български военни историци написаха емоционално: „Възвание на Българската национална комисия по военна история за отдаване на дължимата национална почит към героя на България Ефрем Чучков”. Дали някой от отговорните фактори го чу или прочете? Дали някой мръдна поне малко някой чиновнически пръст? Не. И защо да го мръдва – не става дума за европейски проект, или голяма обществена поръчка. В честването на Ефрем Чучков няма далавера, няма лапане, затова и „властовите фактори“ и негово величество висшият български чиновник ще вдигат уморено рамене и ще си казват: „Уф, пак искат някаква патриотична глупост“. Забележете, никой не иска някаква грандиозно честване, а нещо елементарно, по време на заря-проверка да се спомене името му. А един бюст-паметник излиза по-малко и от една по-разточителна вечеря на някой властник, особено ако е поканил за компанията и аверите си красиви и дружелюбни „приятелки“. По думите на правнука му Явор Чучков – за дядо му последните години в РСМ са създадени 9 телевизионни филма и „огненият“ Ефрем Чучков дори е основен персонаж в опера, посветена на Илинденското въстание! Значи в Скопие има опера за него, а у нас ги мързи да впишат името му в държавния протокол за чествания. Общото взето – позорна история за чиновническото бездушие у нас. Ние сме захвърлили на историческата смет най-верния другар на Георги Делчев, човек сражавал се три десетилетия за българската кауза. Ще припомня думите на един турски офицер и историк, герой от сраженията при Галиполи. Той се казва Галип Вардар. Ето какво пише той за Ефрем: „Едно име караше по онова време всички ни да губим и ума, и дума от страх. Това име бе Ефрем Чучков – най-издирваният от нашата полиция и аскер български комита в Македония – енергичен, с червендалесто лице и бръснати мустаци. Наричахме го „Огън Ефрем“. Нека помним Огънят на Ефрем и нека пепелта не покрива паметта за него.

Текстът е публикуван във Фейсбук

Прочети цялата публикация