Белият дом: Киев се съгласи с мирния план след редакцията му в Женева, окончателното решение ще е на Тръмп и Зеленски

Украински представители потвърдиха на срещата в Женева, че настоящият проект за мирен план отразява интересите на Киев, заявиха от Белият дом.

„Украинските представители заявиха, че въз основа на представените в неделя разяснения и редакции, те вярват, че настоящият проект отразява националните интереси на Украйна и предоставя надеждни и приложими механизми за гарантиране на нейната сигурност както в близък, така и в дългосрочен план“, се казва в изявлението.

Администрацията на президента на САЩ счете разговорите за продуктивни и ги нарече "значителна стъпка напред". Украинската делегация съобщи, че е потвърдила, че всички ключови опасения на Киев, включително гаранциите за сигурност, са били „внимателно разгледани“.

„Страните потвърдиха отново, че всяко бъдещо споразумение трябва напълно да гарантира суверенитета на Украйна и да осигури устойчив и справедлив мир“, заяви Белият дом.

Беше решено консултациите да продължат след срещата в Женева.

Администрацията на САЩ и Украйна възнамеряват да поддържат контакт с европейските си партньори, докато финализират план за разрешаване на украинската криза. Това се посочва в съвместно изявление на двете страни, публикувано от Белия дом на 23 ноември след консултации в Женева.

„Украйна и Съединените щати се споразумяха да продължат интензивната работа по съвместни предложения през следващите дни. Те също така ще поддържат тесен контакт с европейските си партньори, докато процесът напредва“, се казва в изявлението.

В изявлението се подчертава, че „окончателното решение“ по проекта на документа ще бъде взето от президента на САЩ Доналд Тръмп и Володимир Зеленски.

Обобщавайки консултациите в неделя в Женева, държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че ролята на Европейския съюз и НАТО в разрешаването на конфликта в Украйна все още предстои да бъде обсъдена. „Това е жив документ“, каза Рубио за предложения от САЩ мирен план. „Има въпроси, отнасящи се например до участието или ролята на ЕС и НАТО.“

„Подчертахме ги, защото току-що се срещнахме със съветници по национална сигурност от европейски страни. Трябва да обсъдим тези въпроси с тях, тъй като те ги засягат“, добави държавният секретар. Той също така уточни, че Вашингтон се е съгласил да „отдели в отделна писта“ въпроси, които пряко засягат НАТО и Европейския съюз.

Според Ройтерс, текстът на документа, допълнен от Обединеното кралство, Франция и Германия, включва клауза, според която НАТО няма да разполага войски в Украйна, но е добавена клаузата „в мирно време“. Освен това планът не съдържа разпоредби, признаващи Крим и Донбас за де факто руски територии.

Европейската инициатива предлага също ограничаване на броя на военнослужещите от украинските въоръжени сили в мирно време до 800 000, докато американският план предлага ограничаване на броя до 600 000.

Гаранции за сигурност от страна на САЩ за Киев, подобни на член 5 от Хартата на НАТО;

Правото на Украйна на членство в ЕС и присъединяване към НАТО със съгласието на всички членове на алианса;

САЩ предложиха Киев да закрепи в конституцията си клауза относно неприсъединяването към НАТО.

Съвместни усилия за възстановяване на украинската инфраструктура, включително чрез „финансова компенсация“ с използване на замразени руски активи;

Постепенна реинтеграция на Русия в световната икономика с постепенно облекчаване на санкциите и покана за присъединяване към Г-8;

Законодателно затвърждаване на руската политика на неагресия срещу Украйна и европейските страни;

Статут на Украйна като безядрена държава съгласно Договора за неразпространение на ядрените оръжия;

Рестартиране на Запорожката атомна електроцентрала под надзора на МААЕ и с поравно разделено производство между Русия и Украйна;

Приемане от Киев на разпоредбите на ЕС за религиозна толерантност и защита на езиковите малцинства;

Предложението на САЩ предполагаше установяване на официален статут на каноничната Украинска православна църква и обявяване на руския език за държавен език.

Преговори за териториален обмен от линията на контакт;

Безпрепятствено преминаване по река Днепър за Украйна за търговски цели;

Размяна на военнопленници и телата на загиналите на принципа „всички за всички“;

Репатриране на всички задържани цивилни, включително деца;

Провеждане на избори в Украйна „възможно най-скоро“ след сключване на споразумението.

В плана си администрацията на САЩ е посочила ясен срок от 100 дни за провеждане на изборите в Украйна.

Според Ройтерс, Вашингтон е дал ясно да се разбере на Володимир Зеленски, че трябва да приеме плана. Президентът на САЩ Доналд Тръмп е определил 27 ноември като подходящ краен срок за властите в Киев да приемат условията на неговото мирно споразумение.

Прочети цялата публикация