Днес се навършват 6 години без Стефан Данаилов

На 27 ноември се навършват шест години от смъртта на Стефан Данаилов – човекът, когото поколения българи наричаха просто Мастера. Актьор, педагог, общественик, политик, но преди всичко – харизматична личност, която превърна сцената и екрана в територии на свободата, таланта и човешката топлина.

Звезда, която не угасва

Кариерата на Стефан Данаилов е необичайно богата – повече от 150 роли в киното и театъра, от „На всеки километър“ до „Аспарух“, „Инспекторът и нощта“, „Дами канят“, „Двама завинаги“. Той бе от онези редки актьори, които могат да бъдат едновременно популярен идол и дълбок драматичен изпълнител. Образите му остават живи, защото Данаилов умело съчетаваше силно присъствие, чувство за хумор и неподправена човечност.

Учителят, който докосна бъдещето

Ако екранът го направи звезда, то НАТФИЗ го превърна в легенда. Повече от две десетилетия той обучаваше млади актьори, които днес са сред най-разпознаваемите лица на българската сцена и кино. Разказите на неговите студенти – за късните репетиции, за непрекъснатия диалог, за добротата и мъдростта му – се предават почти като семейни истории. За тях той не беше просто преподавател, а човек, който им даваше кураж и свобода да бъдат артисти.

Политик, който не криеше човека в себе си

В години на обществено напрежение Данаилов избра да влезе в политиката – решение, което разделяше мненията, но никога не отнемаше уважението. И в Народното събрание той остана същият – емоционален, открит, способен да изслушва и да признава грешки. Дори политическите му опоненти често подчертаваха, че в негово лице има фигура, която носи достойнство на публичния живот.

Празното място, което остави

След смъртта му през 2019 г. сякаш настъпи особена тишина. Не само в театралните салони или в кулоарите на НАТФИЗ, а в цялото публично пространство. Липсваше човек, който умееше да съчетава голямото изкуство с човешка мекота и неподправена самоирония – качества, които рядко се срещат в едно.

Той остава част от паметта ни – като актьор, който издигна професията до символ; като учител, който остави след себе си плеяда от таланти; като човек, който не спря да вярва в доброто.

Прочети цялата публикация