Светослав Иванов: Границите на властта

Властта даде заден за бюджета, без да го оттегля. Това стана след протеста, на който в сряда вечерта хиляди граждани показаха, че се завръщат в политиката.

От центъра на София беше изпратено ясно напомняне, че има граници, които нито една власт няма право да преминава и тя не трябва да разчита на примирение, клиентелизъм или на приласкаването на едни групи за сметка на мнозинството работещи българи и техните работодатели. Подобна стратегия прилича на пясъчна кула на брега на морето, преди да дойде някоя голяма вълна.

Освен икономически, ефектът от този проект за бюджет стигна по-далеч, което е и истинската причина за тази обществена реакция. В него беше заложено разделение - едни срещу други на хората, които работят - общественият сектор срещу двата милиона души в частния бизнес. Освен това този проектобюджет не само противопоставяше обществен сектор срещу частен бизнес, а разделяше и държавните служители на такива, които властта сякаш иска да ухажва с повече пари срещу такива, които си остават с все същите ниски доходи, които не са актуализирани от години. Протестът на синдикатите в сряда сутринта го показа ясно. Не мислите ли, че обществото ни е достатъчно разделено и не му трябва нова ос на противопоставяне?

Най-изненадващото и трудно за обяснение беше упорството на управляващите – цял месец опитни финансисти защитаваха незащитими позиции дори на фона на първи критики от Брюксел. В цялата управляваща коалиция, единствено в БСП изглеждаха открито доволни от проекта. Но това не е изненада, защото отмяната на плоския данък е ключов приоритет за партията от поне 10 години. И сякаш символично, докато във финансовата комисия спореха в сградата, построена по времето на Вълко Червенков, на "Позитано" откриваха в бързината паметник на Георги Димитров, в присъствието на гости от Китай. Машина на времето. Още малко духът на Георги Георгиу-Деж щеше да тръгне по коридорите сред депутатите.

С две думи – бой по капитализма, което за първи бюджет в евро звучи меко казано парадоксално.

Очевидно, цялото упражнение с бюджета беше заченато в грях. Чий? Управляващите си знаят. Въпросът беше не дали, а кога те ще го разберат - след протестите сега, или след като дойдат високите зимни сметки.

Сега обаче следва по-трудна част - изграждането на нова бюджетна рамка върху основите на старата. В нея се сблъскват взаимоизключващи се искания.

Синдикатите настояват за едно, работодателите са твърдо против. Особено след значителното увеличаване на заплатите в сектор "Сигурност" тази година. Това отвори верижни очаквания у десетки хиляди други хора, които също искат повишение. Бизнесът обаче настоява разходите да не се прехвърлят върху него, а да дойдат от структурни реформи – нещо трудно съвместимо с постоянната предизборна готовност на управляващата коалиция.

До момента управляващите дават сигнал, че увеличението на пенсионната вноска няма да е 2, а един процентен пункт. Няма да се вдига данък дивидент. Какво обаче ще се случи с максималния осигурителен доход? Ами планираните нови автоматични увеличения в структури, където вече имаше огромни увеличения? Ами бонусите, които вероятно сега ще се разпределят из разни бордове на държавни фирми? Идеите за частното тото? Милиардите евентуално за „държавния“ „Лукойл“?

Всичко това са елементи от възела, който трябва да бъде разсечен.

Древните римляни казвали, че най-опасен е гневът на онзи, който трудно се гневи.

Днес всяко непремерено изказване, всяко високомерие или груб език подхранва този гняв – особено сред младите хора. Те не признават авторитети и партийни величия. Те не се впечатляват от това кой за какъв се изживява. Свободни са и никой не може да ги върне в старите рамки. Особено в свят, в който информацията е навсякъде и мълчанието не е опция. Така и трябва да бъде.

Коментарът на журналиста е публикуван на страницата на телевизията в интернет

Прочети цялата публикация